Татарстан иска да представи пред света древното българско културно наследство

Делегацията беше водена от първия президент Татарстан Минтимер Шаймиев. Включени бяха и министърът на културата на Татарстан, водещи фигури в научния живот на Татарстан като президента на тяхната Академия на науките, директора на Института по история „Ш. Марджани” Рафаел Хакимов.

„Това е най-голямата научна институция в сферата на хуманитаристиката в Татарстан. Всички те бяха дошли с цел да обменят с българските си колеги опит в сферата на проучването, социализирането и популяризирането на културното наследство на българите, което се оказва общо - както за България тук, така и там”, добави Владимиров. От българска страна те бяха посрещнати от зам.-министъра на културата Митко Тодоров.

По думите му все още сътрудничеството е във фазата на добрите пожелания. „Има много намерения от страна на Р Татарстан. Те дойдоха с протегната ръка за сътрудничество. Все още от българските научни институции като че ли няма необходимата готовност за това. В тази посока има какво да се направи, върху какво да се работи”, посочи Георги Владимиров.

Сред паметниците на българското културно наследство в Татарстан са трите големи градища – Болгарско, Билярското и Соварското. Най-големи инвестиции в момента текат в посока Болгарското градище, което от края на 60-те години на миналия век е музей-резерват, допълни Владимиров.

Политиката на правителството на Татарстан е Болгарският резерват, както и резерватът Свияжск, който е построен в средата на XVI век от русите преди превземането на Казан, да бъдат защитени от ЮНЕСКО. Заявена е тяхната кандидатура в списъка на ЮНЕСКО и в момента текат преговори между съответните органи в Татарстан и централата на ЮНЕСКО за вписването им.

Градоустройствените решения, които българите носят на Долни Дунав и на Средна Волга, са много сходни. Онова, което направи впечатление на колегите от Татарстан, е значителното каменно строителство, което българите осъществяват тук, на Долни Дунав. То, разбира се, има своите адекватни отговори. От едната страна, чисто утилитарният отговор - на Долни Дунав камъкът като строителен материал е значително по-масов. От друга страна, българите имат и добрите примери на каменно строителство в съседна Византия. Строежът от камък на Долни Дунав до голяма степен е един начин на съизмерване със съседната византийска цивилизация, обясни той. По думите му на Волга паметниците са главно от дърво и камъкът отсъства като строителен материал. „Още през 60-те години на миналия век историци и археолози са установили, че дървеното строителство на волжките българи, тяхната фортификация е забележителна като инженерни качества за почти цялото Средновековие”, добави Владимиров.

Редактор: Десислава Ушатова