Шефът на СЕМ Георги Лозанов подаде оставка заради стремежите на "Пик"

Причината за оставка на Лозанов е желанието на сайта "Пик" да разшири информационното си разпространение със създаването на телевизия. Лозанов подчертава, че действащата законова рамка не му позволява да откаже лиценза на телевизията.

"Разгледах внимателно документите на кандидата за телевизионна регистрация “Пик Броудкастинг” АД и установих, че няма законови основания тя да му бъде отказана. Винаги съм се стремил да прилагам закона според неговите изисквания, независимо от моите предпочитания", пише в позицията на Лозанов.

Шефът на СЕМ изтъква езика на омразата, който е използван от електронното издание "Пик", като заявява, че не иска със своя глас да легализира "агресивната риторика".

"Регулацията не може да роди някакви идеални медии, едва ли може направи и съществуващите кой знае колко по-добри, но може да удържа една граница в публичната комуникация, която не бива да бъде преминавана. Давам си сметка, че през последната година и то не само заради телевизионните амбиции на ПИК все по-малко съм в състояние да пазя тази граница", заявява Георги Лозанов.

От СЕМ заявиха, че не могат да кажат кога ще се избере нов председател на Съвета за електронни медии. Това е чисто юридическа процедура, която не мога да коментирам в момента, заяви Мариана Андреева, главен експерт „Протокол и връзки с обществеността”.

Очаква се оставката на Георги Лозанов да бъде гласувана на следващото заседание на СЕМ през следващата седмица - на 1 март.

Позицията на Георги Лозанов може да видите по-долу:

Уважаеми колеги,

Подавам оставка като член на СЕМ и съответно като негов председател. Разгледах внимателно документите на кандидата за телевизионна регистрация “Пик Броудкастинг” АД и установих, че няма законови основания тя да му бъде отказана. Винаги съм се стремил да прилагам закона според неговите изисквания, независимо от моите предпочитания. Заедно с това обаче не бих искал нито с гласа си като член на СЕМ, нито с подписа си като негов председател да легализирам в електронните медии агресивната риторика на едноименната онлайн медия, която лесно минава в регистрите на враждебната реч, макар и не непременно по расов, етнически или религиозен признак. Така би се загубила разликата между регулираната със закон и нерегулираната медийна публичност, а оттам и видимия ефект на медийната регулация въобще. Изправен съм пред противоречие, от което не откривам друг персонален изход, освен напускането на съвета.

Регулацията не може да роди някакви идеални медии, едва ли може направи и съществуващите кой знае колко по-добри, но може да удържа една граница в публичната комуникация, която не бива да бъде преминавана. Давам си сметка, че през последната година и то не само заради телевизионните амбиции на ПИК все по-малко съм в състояние да пазя тази граница. Поне при сега действащата нормативна уредба, която не предвижда изследване на публичното поведение и източниците на финансиране на кандидатите за лицензия и регистрация, не включва понятието „слово на омразата” и адекватни на ситуацията у нас разпоредби за санкционирането му, не защитава журналистите от собствениците на медии, не въвежда специализирани прагове на концентрация на собствеността, не разпознава конфликт на интереси в управлението на програми и създаването на предавания от професионални политици, не превръща в императивно изискване формулирането на обществената мисия на обществените медии и не обвързва държавната субсидия с реализацията й и пр., и пр. ЗРТ, който след приемането му през 1998 година изигра решаваща роля за демократизацията на медийната среда в страната, днес трудно гарантира либералността на медийната регулация. А аз съм убеден, че по замисъл тя е именно такава – либерална институция, закрепена в общностното европейско право, за да подпомогне аудиторията/индивида сам да прави своите важни избори, информиран от медиите, но без да е подложен на пропаганден и манипулативен натиск от тях. Което значи културно многообразие и плурализъм на мненията в медийното съдържание.

Два казуса, свързани с БНР – лицензирането от СЕМ на регионална програма за Кърджали и свалянето от УС на радиото на предаването „Деконструкция”, заради системно нарушаване на ЗРТ, генерираха политически настроения в точно обратната посока, които превърнаха и мен, и СЕМ в своя енергично обстрелвана мишена. Започна „разчистване на сметки” с изразителите на либерални позиции в нашето общество. Стигна се дотам, че в Народното събрание беше подложено на гласуване фактическото закриване на медийния регулатор и едва не мина, а 109 души, организирани от вестник „Дума”, които се анонсираха като леви интелектуалци, подписаха декларация в подкрепа на „Деконструкция”, където съм наречен „лице на полицейщината”.

Всичко това е толкова несъвместимо със собствената ми престава за мен самия и със смисъла на дейността ми като дългогодишен участник в медийната регулация, че за момента просто не виждам мястото си в нея, чувствам се прогонен.

Сред основателите на новата българо-руска телевизия е човек, свързан с ТИМ

Сред основателите нa „Хоризонт Медия" ООД, която ще излъчва новата българо-руска телевизия, е човек, свързан с групировката ТИМ. ...

Прочети повече

Вероятно има значение и принудителното отстъпление на културния либерализъм в световен мащаб, следствие на емигрантската вълна и терористичните атаки в евроатлантическа зона.

В същия антилиберален контекст изпълнителната власт в Полша наскоро със закон си присвои управлението на обществените медии.

Затова не в отказ от колегиална солидарност, а именно от колегиална солидарност днес ви казвам довиждане, скъпи мои колеги.

СЕМ ще сезира британския регулатор за филма за България на "Ал Джазира"

СЕМ ще сезира британския регулатор за филма на „България, моя земя" на телевизия „Ал Джазира”. Това каза Мария Стоян...

Прочети повече

Биография на Лозанов

Роден на 26 април 1958 г. в гр. София в семейство на архитекти. През 1982 г. завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски”.

От 1983 г. до 1989 г. работи като завеждащ отдел „Теория и критика” в сп. „Българско фото”. От 1989 г. до днес е заместник главен редактор на в. „Култура”. От 1994 г. до днес е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. От 1997 г. до 2001 г. е член и председател на Националния съвет за радио и телевизия. От 2001 г. до 2003 г. член на СЕМ. От 2010 г. до днес е член и председател на СЕМ.

Автор е на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

Други заемани длъжности: ръководител на Катедра „Печат и книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”, председател на Българска медийна коалиция, председател на Фондация „Медийна демокрация”, председател на Център за изкуства „Сорос”, главен редактор на сп. „Егоист”.