Плевнелиев: Медиите ни са такива, каквито сами си ги правим

Непрозрачно финансиране, натиск, концентрация на собственост, невъзможност за прилагане на саморегулация. Това бяха основните проблеми на медиите, които очерта инициираната от президента Росен Плевнелиев дискусия „Диалог с гражданите” на тема „Какво бъдеще за българските медии?”

На дискусията присъстваха известни журналисти и медийни експерти, но се забеляза отсъствието на собственици на медии.

Към президента бяха отправени редица запитвания и предложения, сред които Етичният кодекс да стане задължителен за всички медии (към момента той важи само за тези, които се съгласят да го подпишат). На въпрос дали вижда в медийната ситуация заплаха за националната сигурност, Плевнелиев отговори, че заплаха са неработещите институции и е нужна регулация, която да разкрива концентрацията на медии.

Нашата демокрация е такава, каквато ние я създаваме, нашите медии са такива, каквито ние ги направим. Виждаме, че темите за олигарси и монополи са в дневния ред, те ще бъдат решени, заяви президентът.

Не мога да не съм притеснен, когато точно днес един министър каза, че Тодор Живков е бил добър държавник. Тодор Живков беше лъжец. Лъжеше в продължение на 45 години. Не го казвам, за да разделям нацията. Истината не може да ни раздели, заяви още президентът. По думите му не трябва „да си посипваме главата с пепел, когато сме постигнали най-големия приоритет на нацията, приоритет на самия Левски – да сме част от европейското семейство”.

На въпрос на Actualno.com дали смята, че законопроектът за офшорните компании, внесен в НС от Йордан Цонев и Делян Пеевски и минал на първо четене, може да послужи за основа на бъдещето на българските медии, Плевнелиев не отговори. Съответно липсваше отговор и на питането ни защо в този законопроект няма и думичка относно собствеността върху онлайн медии.

Експертите

„За медиите има два разказа. Единият е този на успеха. За съжаление сега сме в другия – този на влиянието, натиска, манипулацията”, коментира преподавателят по медийно право в Софийски университет проф. Нели Огнянова, която посочи като проблеми непрозрачността на финансирането на медиите, нелоялната конкуренция в сферата и липсата на защита на журналистиката.

Доц. Орлин Спасов, също преподавател в Алма Матер, пък заяви, че колкото и предложения за промяна да се правят, те срещат стена и големият проблем е липсата на политическа воля. „Топката вече не е в полето на експертите, а на политиците” заяви той. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов подчерта, че у нас е нужен силен Съюз на българските журналисти като инструмент за решаване на проблемите.

„Все по-силен става езикът на омразата в медиите. Трябва да се сложат граници, докъде ще търпим? Не можем да сме толерантните с нетолерантните”, засегна друг проблем продуцентът на сериала „Четвъртата власт” Найо Тицин.

Според журналиста Иво Инджев свободното слово у нас вече е „отстреляно човек по човек”, а българските журналисти са спрели да искат да бъдат освобождавани.

„Никога в последните години българските медии не са били превръщани толкова масово в бухалки. Използват се за разчистване на сметки. Големият проблем е, че ние проявяваме пасивност като общество. Затова призовавам за създаване на санитарен кордон – политици, общественици, хора на изкуството – да спрат да ходят в монополните телевизии, да спрат да дават интервюта за тези вестници. Ако имаме сили да направим това, ще си заслужава”, даде предложение журналистът Иван Бедров.

На дискусията присъстваха и представители на „Ранобудните студенти”, които връчиха своята декларация на президента. Основните точки в нея засягат това, че част от медиите, по мнение на студентите, се използват като параван за:

- Погазването на Конституцията и основни човешки права, включително правото на свободно изразяване на мнение и правото на протест. Пример за това е безпрецедентната концентрация на полицейски сили в центъра на София. На 12 ноември, по информация на МВР, са били разположени няколко хиляди служители на реда. Друг пример е блокирането на основни и възлови улици далеч отвъд законосъобразната зона за сигурност от двадесет метра, заложена в Закона за митингите и манифестациите.

- Създаване на полицейски репресивен апарат, чийто наченки са залегнали в новия проектозакон за Министерство на вътрешните работи. МВР се превръща в структура за натиск, на какъвто станахме свидетели на и след 12 ноември, смятат студентите. Липсата на легитимация от страна на полицаите е грубо погазване на закона.

- Липса на дългосрочна стратегия за развитие на държавата и липса на реформи в знакови сектори и провеждането на козметични такива. Вземането на популистки решения, диктувани от партийни интереси. Пример за такова решение е удължаването на мораториума за собственост на земята. Решение, което противоречи на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и няма никаква правна стойност. Подобни решения поставят под съмнение европейската интеграция на страната.

- Политическа криза, която се превръща в институционална такава. Доверието към законодателна, изпълнителна и съдебна власт е критично ниско. Има опит ширещата се политическа и институционална криза да бъде превърната в обществена, чрез разделяне на обществото, противопоставяне на различни социални групи и насаждане на етническа омраза и ксенофобия.

Представители на протестиращите пък изразиха опасения, че партиите БСП и ГЕРБ се опитват да оказват натиск върху Съвета за електронни медии, тъй като преди две седмици Мая Манолова и Томислав Дончев са били на среща там. Твърденията им обаче бяха оборени от приствали на въпросната среща, които заявиха, че тя е предствлявала организирана дискусия.

Мнение

Обективната обществено ангажирана журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Медиите не просто информират, а формират мнението на аудиторията и когато са подвластни на икономически и политически зависимости, това подкопава доверието в демокрацията, каза още президентът Плевнелиев. По думите му медиите са независими и свободни, но това не значи, че не подлежат на критика. „Медийният бизнес е бизнес с влияние. Частният монопол може да бъде по-страшен от държавния. За да се избегне концентрацията на медии, трябва да се поощряват добрите практики”, заяви още Плевнелиев.

По отношение на еврофондовете нека не прекаляваме със своето оплакване - управлението на еврофондовете ще бъде ускорено, сигурен съм, каза президентът.

Той коментира и показана от журналисти снимка от пресконференция, на която Бойко Борисов прави определен жест към него, с думите, че Борисов просто му бръкнал в окото, докато показвал на Симеон Дянков къде да седне.