Археолози: Ковем историята, а Бойко ни пречи

25.06.2012 08:29 12469

Ръководителят на разкопките край село Дрен археологът Филип Михайлов и директорът на пернишкия музей Емилия Велинова показаха значимостта на тракийския некропол край селото, започнал съществуването си преди три хилядолетия.

И двамата бяха категорични, че на 30 юни ще освободят площадката за строителите на ЛОТ 1 от автомагистрала "Струма". Но според тях, ако им се даде отсрочка от 45 дни, ще бъдат много щастливи, защото има още работа.

"Ние не пречиме на Бойко, он на нас ни пречи", каза на типичен местен диалект един от работниците на разкопките на тракийския некропол край село Дрен.

"Такова нещо в България не е откривано, ако тези находки бяха в друга страна, трасето на магистралата щеше да бъде изместено, но не и при нас", казват работещите на тракийския некропол. Според Филип Михайлов, той е започнал съществуването си през X-IX век преди Христа, и просъществувал до V-IV век. 3 хиляди години преди да започне строежът на магистрала "Струма", древните обитатели на земите носели камъни от километри, за да изградят грижливо надгробията на близките си. Мъртвите били кремирани извън некропола, след което заедно с тленните им останки били полагани в глинени съдове, ведно с накити от бронз и благородни метали, тоалетни принадлежности. Много от погребваните били войни и това личи от придружаващите ги оръжия: 2-3 копия, едноостри ножове.

Същинската работа в археологическия обект започва на 23 март. И въпреки наводненията, тъй като работата в периода 12 май - 13 юни е спряна, досега са разкрити 38 каменни структури, в някои, от които има по 5-6 гроба, както и над 180 съоръжения, свързани с погребалните ритуали.

"Все още има много проблеми с този обект, той е нелогичен от гледна точка на това, че няма с какво да го съпоставим. Нещо повече, той е еталон, по който ще сравняваме всички останали", категоричен е археологът Михайлов. Според него с разкрития съвсем случайно обект се "кове историята, и по-точно методиката на проучването на такива обекти".

Първо, защото в район без камъни има каменен некропол. Той е бил с регионално значение в продължение на 5-6 века, а не място за полагане на кремирани, живели в единично селище. Третото важно откритие е, че край Дрен са открити непознати до сега правоъгълни структури, подобни на сгради по план. И не на последно място, че вследствие на продължителната експлоатация на некропола, е регистрирано развитие на погребалния обичай. В ранния етап глинените погребални урни са вкопавани в терена, докато по-късно прахът на погребаните тук войни и други са полагани в глинени съдове или изсипвани в подложени отдолу камъни.

Събраните досега артефакти са дадени за класифициране и те ще останат за идните поколения в музеите. Трасето на магистралата, обаче, ще засипе уникалните кръгли и правоъгълни каменни структури, където са открити останките от изгорените тела на войните, амунициите, накитите, амулетите и най-нужните за отвъдния им живот лични вещи.

Когато се раждало дете, траките плачели, радвали се - когато умирали. Защото вярвали в задгробния живот. Никъде в света върху гробище не се строи. Най-простото в момента решение, предложено под сурдинка от работещите на некропола, е надлез, мостова естакада. Така ще се съхрани за идните поколения най-значимият некропол, откриван в България, съпоставим само с този в германския град Халмщад.