КНСБ: Информацията за бързо нарастване на доходите е манипулативна

България продължава да бъде на последно място по работни заплати, доходи и жизнен стандарт в Европа. Това заявяват от КНСБ в своя позиция във връзка с интерпретацията на Доклада за ранно предупреждение на ЕК, предаде БГНЕС.

Те добавят, че информацията за прекалено бързо нарастване на доходите от труд е непрецизна, подвеждаща, дори манипулативна и не отразява реалното състояние и динамиката на доходите от труд. "Задълбочава се неравенството и поляризацията в обществото. Ако ЕК твърди, че е налице "опасно нарастване на разходите за труд" у нас, тя би трябвало да анализира и структурата на БВП поне през последните 10 години от гл.т. на участието на труда и капитала. Такъв анализ ще покаже на еврочиновниците, че относителният дял на компенсацията на наемния труд в БВП за България е най-ниският сред всички европейски страни (едва 34-36%)".

КС на КНСБ за пореден път обръща внимание, че пазарът на труда в България се характеризира с ниска конкурентоспособност и редица структурни слабости. Като резултат от това производителността на труда е силно зависима от заетостта. Това, според синдикатите, недвусмислено доказва, че големият проблем на българската икономика е не изпреварващият ръст на заплатите, а структурният дисбаланс на пазара на труда – наличието на значителен контингент работна сила с ниска образователна и квалификационна степен и задълбочаващото се несъответствие между търсене и предлагане на работни места.

"Освен това трябва да се има предвид, че за периода 2000-2006 г. производителността на труда съществено изпреварва нарастването на реалната работна заплата. За целия 7-годишен период, при база 2000 г., производителността на труда (измерена чрез брутната добавена стойност на 1 заето лице) постигна ръст от 27.5%, докато реалната работна заплата се повиши едва с 15.3%.

Данните за 90-те години демонстрират още по-фрапиращи факти на ограбване на наемния труд, като обезценката на работната заплата достига 60-70%. Днес е модно да се говори за бърза конвергенция на новите държави-членки на ЕС и за догонваща политика по доходите, но всъщност всяка мярка за ръст на заплатите (реален или следствие от структурни промени) се подлага на съмнение с оглед икономическа целесъобразност, а компенсаторните механизми са направо анатемосани.

Вижте всички последни новини от Actualno.com