Днес се навършват 125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Годишнината ще бъде отбелязана с редица инициативи в цялата страна, съобщава Фокус.

В София Столичната община и Общонародно сдружение „Мати Болгария” организират традиционното шествие-поклонение,

реклама

посветено на 125-годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Началото на шествието е от 11.00 часа пред Паметника на Незнайния воин. Празничен концерт с участието на Мистерията на българските гласове организират от 18.00 ч. на закритата сцена в Борисовата градина.

В Пловдив от 9.30 в катедрален храм „Св. Богородица” ще бъде отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. По-късно от 10.30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на Захари Стоянов. От 11.00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на майор Райчо Николов. Празничната концертна програма ще се състои на пл. „Ст. Стамболов“ от 11.30 часа. От 18.00 часа в концерта ще се включат Биг Бенд „Пловдив“ и солисти. Възстановка на събитията от 6 септември 1885 година ще бъде направена от комитет „Родолюбие“ на пл. „Джумаята“. От 19.30 часа в зала „Съединение” ще бъде представена изложбата „Равнис по капитаните!“ „Източнорумелийската милиция и българското Съединение” - изложба на Национален военноисторически музей – София, Регионален исторически музей – Пловдив и Исторически музей „Искра” – Казанлък. Тържествената заря-проверка на площад „Съединение” започва в 20.30 часа. На тържествената заря-проверка ще присъстват президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, кметове на общини и др. Община Казанлък организира официално честване от 11.00 часа в казанлъшкия храм „Св. Йоан Предтеча”.

Програмата по отбелязването на Съединението в Пазарджик ще започне в 10.00 часа на площад „Константин Величков” с издигане на знамето на Република България. Тържествено слово ще произнесе кметът на общината Тодор Попов. В 11.00 часа в църквата „Успение на Пресвета Богородица” по случай Съединението тържествен молебен ще отслужи негово високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. За благословение на жителите и гостите на Пазарджик ще бъде донесена от манастира "Кръстова гора" и частица от Светия и Животворящ кръст Господен.

В Стара Загора кметът на града проф. Светлин Танчев ще участва в проявите, които ще започнат в 10.00 ч., когато ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. В проявата ще участват военнослужещи от II Тунджанска лека пехотна бригада в Парка на бригадата.

От 11.00 до 14.00 ч. ще се проведе XI песенен празник на туристическата песен "Средногорско ехо" на открита сцена на ДТ "Гео Милев", а от 17.30 ч. ще се състои тържествен ритуал с поднасяне на венци и цветя пред паметника "Защитниците на Стара Загора - 19 юлий" (Парк "5 октомври"). От 18.00 ч. ще се проведе празничен концерт на фолклорен ансамбъл "Загоре" в парк "5 октомври", а в парк "Александър Стамболийски" от 18.00 ч. ще се проведе концерт на Градски духов оркестър. Община Бургас организира поднасяне на венци и цветя при паметника на българския воин от 10.30 часа. Община Варна ще отбележи празника на Съединението на България от 10.30 часа на площад „Независимост”, където ще се състои възпоменание за 6 септември 1885 година при паметната плоча на княз Александър Батенберг. От 11.00 часа ще се състои шествие от Паметната плоча на княз Александър Батенберг по бул. „Мария Луиза” до Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. От 11.15 часа при паметника на загиналите в Сръбско-българската война ще бъде отслужена заупокойна молитва и ще бъдат положени венци. От 11.30 часа на сцена „Раковина” в Морска градина ще се състои областен фолклорен празник. От 16.30 часа на същата сцена ще се състои празничен концерт на колективи при Дома на културата на слепите – Варна. От 19.00 часа на пл. „Антон Новак” на входа на Морската градина представителен духов оркестър на военноморските сили с диригент кап. III р. Мирослав Трифонов ще изнесе празничен концерт.

Организацията на ВМРО – Варна организира факелно шествие по бул. „Княз Борис I”. Шествието ще започне от 19:30 ч. от Фестивален комплекс. Ямбол организира тържествено честване от 10,30 часа пред паметника на Георги Дражев и загиналите за национално освобождение - до хотел „Тунджа”.

История

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.

Борбата придобива организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив на 10 февруари 1885 г. Председател на комитета става известният вече автор на „Записки по българските въстания” Захари Стоянов.

Факторите, благоприятстващи подготовката на Съединението са общественото недоволство от управляващата Народна партия, както и изявените настроения в полза на този акт.

Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция.

Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Гаврил Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта /Либерална и Народна/, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

Провъзгласяването на Съединението е посрещнато с възторг в Княжество България, както и с необходимата отговорност от страна на правителството на Петко Каравелов.

На 8 септември княз Александър І признава Съединението. Той приема „от сега нататък да бъде и се именува княз на Северна и Южна България”.

Актът на Съединението е драстично нарушение на Берлинския договор. Затова е разбираема и реакцията на европейските държави. Те осъждат самостоятелния български акт и нито една от тях не се обявява в негова категорична подкрепа.

Сърбия и Гърция са най – големите противници на Съединението, защото не приемат уголемяването на България.

За излизане от така създалата се ситуация на 24 октомври 1885 г. в Цариград започва посланическа конференция.

Българското правителство също предприема широка и разностранна дейност по признаването на Съединението. Целта е и да се избегне военен конфликт с Турция.

Въпреки усилията на 2 ноември 1885 г .сръбските войски налуват неочаквано в България.

Конфрликтът, завършил в полза на България приклячва с пописаният на 19 февруари 1886 г. мирен договор.

На 24 март 1886 г. посланиците на европейските държави подписват в двореца „Топхане” акт, с който управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз за пет години.

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

Кристалина Георгиева: Осъзнахме, че "Съединението прави силата"

Съединение,   Празници,  

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК