Държавата пуска 3 300 затворници на свобода

    

3300 души ще бъдат засегнати от амнистията, която се предвижда в новия Законопроект за амнистията, приет на вносител на днешното заседание на Министерски съвет.

Това съобщи министърът на правосъдието Миглена Тачева. Според нея целта на законопроекта е да се облекчат съдебната система и прокуратурата от дела за дребни престъпления, които завършват с административни наказания.

В проекта се предвижда да се амнистират осъдени за леки престъпления, частично опрощаване на вече наложени наказания и изравняване на наказания, наложени за еднакви престъпления, но при различни разпоредби на Наказателния кодекс.

Министър Тачева съобщи още, че в момента в затворите има 12 000 души.

На амнистиране, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, ще подлежат лицата, извършили до 1 юли 2008 г. престъпления, за които по закон се предвиждат до 3 г. лишаване от свобода при умишлено деяние и до 5 г. - при деяние, извършено по непредпазливост.

Разпоредбата обаче няма да се отнася за деяния, извършени в пияно състояние или причинили тежка телесна повреда или смърт. В тази категория амнистирани ще попаднат много хора, тъй като в НК има над 300 престъпления, които се наказват с до 5 г. затвор, повечето от тях - автотранспортни.

За тези престъпления се предвижда да приключват по административен ред, с налагане на предвидената в закона глоба (1000-5000 лв.). По този начин съдебната система ще се разтовари, като нарушенията не остават ненаказани. С проекта се предлага също от затворите да бъдат освободени лишените от свобода, които не са рецидивисти и на които им остава по-малко от 1 г. от излежаването на присъдата.

За рецидивистите остатъкът от наказанието трябва да е до 6 месеца. Предлага се от изтърпяване на последните пет години от наказанието лишаване от свобода да бъдат освободени осъдени, които фактически са изтърпели 15 или повече години, а две години да бъдат опростени на лежалите от 10 до 15 години. Фактически изтърпяно наказание се изчислява в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитане на работните дни.

Намаляване на присъдите ще има и за две категории осъдени, на които е наложено наказание по стари разпоредби от НК, значително по-строги от сега действащите.

Едната категория са лицата, осъдени при условията на действалия от август 1997 г. до септември 2002 г. чл. 26 на НК. Според него, ако един човек извърши съвкупности от престъпления, той изтърпява всяко от наложените наказания.

Действащата разпоредба предвижда друго - да се налага присъда за всяко наказание, но да се лежи най-тежкото, увеличено с една втора. В резултат на това в затворите има лишени от свобода за 70-80 години и други, осъдени за същите или подобни престъпления, но с максимални присъди от 10-20 г.

Отново уеднаквяване на наказанията е мотивът и за другото предложение, свързано с наложените присъди за притежаване на единични дози наркотици. За тези престъпления до октомври 2006 г. НК предвиждаше лишаване от свобода до 15 или 20 г., а след 2006 г. - затвор до 8 или до 12 г.

Предложението на правителството е осъдените преди 2006 г. да изтърпяват наказанието си съгласно сегашните норми на НК, като по този начин ще бъдат премахнати големите и несправедливи разлики между присъди за едни и същи деяния.

Законопроектът за амнистия беше изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на правосъдието Миглена Тачева, и е мотивиран с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Той е съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересовани институции.

От края на Втората световна война до сега в България са направени 15 амнистии, като последната е от 1990 г., когато от затворите са освободени около 3800 лица. От тогава са издавани само индивидуални укази за помилване на осъдени.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари