За кого ще гласуваш?

    

Кметът на София и неформален лидера на ГЕРБ Бойко Борисов продължава да бъде най-одобряваният политик в България. От март до момента рейтингът му е постоянно висок - 60%. Това сочат данни от анкета на Националния център за изследване на общественото мнение /НЦИОМ/, оповестени днес. Проучването е проведено в периода 19-25 септември на територията на цялата страна.

На второ място е Георги Първанов с 51%, като редом до него със същия резултат е и министър Стефан Данаилов. Четвърта е Меглена Кунева с 40%. Следват Даниел Вълчев - 39%, Ивайло Калфин - 34%, Гергана Грънчарова - 31%, Георги Пирински - 27%. С одобрение по 26% са Сергей Станишев, Меглена Плугчиева и Цветан Цветанов. Следват Волен Сидеров с 22%, Милен Велчев - 21%, Пламен Орешарски - 20%, Михаил Миков - 19%, Емилия Масларова - 19%, Николай Василев - 17%, Емил Кошлуков - 17% и Николай Цонев - 15%. 

Според данните, спадът в доверието към президента Георги Първанов през пролетта на 2008 г. се дължеше по-скоро на вътрешно-партийни, отколкото на външни и странични фактори. Вътрешните фактори обаче вече не са толкова определящи, ако се съди по нарастналото одобрение за президента сред симпатизантите на БСП в края на септември. Една по-дълга във времето ретроспекция показва, че в сравнение с началото на президентския мандат днес хората, които твърдят, че "преди са одобрявали президента, но сега вече не го одобряват", са нарастнали с 11 процента. Макар и медийно раздухвани, конфликтите в БСП очевидно не изглеждат непреодолими в очите на избирателите на социалистическата партия.

Дейността на правителството на Сергей Станишев се ползва с 21% одобрение. За сравнение по данни на НЦИОМ девет месеца преди парламентарни избори 2001, правителството на Иван Костов е одобрявано от 28%, а девет месеца преди парламентарни избори 2005 правителството на Симеон Сакскобургготски получава 26% одобрение.

Ако изборите бяха на 25 септември, в парламента със сигурност щяха да влязат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Шансове за попадане в Народното събрание биха имали СДС, ДСБ и НДСВ, които имат по около 2% от вота на всички имащи право на глас. Впечатление прави изравняването на електоралните дялове на СДС и на ДСБ. Не се регистрира значим отлив на избиратели от ГЕРБ. В същото време трябва изрично да подчертаем, че декларираните нагласи за избор на ГЕРБ са значително по-високи от реалните електорални намерения в изборна ситуация. ПП ГЕРБ продължава да има много широка периферия и много труден за измерване твърд електорат.

НЦИОМ регистрира мобилизация на електората на БСП, като партията печели подкрепа сред респондентите с по-високо образование. Симпатизантите на социалистите се обединяват в стремежа си да приключат успешно управленския мандат и да запазят шансовете си за участие във властта и след парламентарните избори през 2009 г. Регистрира се ръст в електоралната тежест на партия Атака. Сред привържениците на партията на Волен Сидеров преобладават мъжете, хората със средно и по-ниско образование, както и затруднени в материално отношение българи.

До редовните парламентарни избори обаче остава достатъчно време, което изисква да се гледа на заявените днес електорални намерения с необходимата доза условност. Динамиката на вътрешно-политически и външно-политически фактори, несъмнено ще повлияе както върху подредбата и конкретните дялове на основните политически сили, така и върху представителството в парламента, сочат анализите на НЦИОМ.