Колко е важно да бъдеш човечен

    

Георги Христов е един от организаторите на фестивала за документално кино "Един свят", който се прави за първи път в България. Заедно с Галя Терзиева и Петя Славова за нас зрителите стана възможно да видим какво се случва по света

С Георги си поговорихме за мащабите на документалното кино в Европа, за погазването на човешките права и за хората, които се вълнуват от подобни проблеми.

Повечето от нас обикновено си казват: "това не ме засяга", но случаи на погазване на човешките права има постоянно и е хубаво да бъдем нащрек в съзнанието си, да показваме отговорност и да мислим повече за нашия свят - той е голям, но е нашият "един свят".

Поздравления за прекрасната инициатива да организирате фестивала за документално кино в София! Как възникна идеята форум от такъв ранг да бъде представен в България?

Идеята възникна от Галя Терзиева, която е работила като журналист дълги години, след това отива в Словакия, където се свързва с чешката фондация "Хора в опастност", които са организаторите на фестивала "Един свят" в Прага. Преди 10 години те стартират фестивала в Прага и тъй като по това време Галя живее в Братислава тя огранизира фестивала в Словакия.

Игор Блажевич е основната фигура във фестивала, това е един изключителен човек, невероятно голям хуманист. Той е босненец и е пострадал във войната. Преди 15 години бяга в Прага и там събира журналисти, които по времето на обсадата на Дубровник набират помощи и отиват сами с камиони да носят дрехи и храна.

По пътя те осъзнават, че един форум на документално кино за човешките права ще може да осуети проблемите на такива пострадали хора, защото това са проблеми, пред които стои завеса, те не са достатъчно осветени в медийното пространство. Така точно преди десет години те решават да направят фестивала "Един свят".

Благодарение на Галя, която се свърза с огранизаторите в Прага, идеята бе приета много добре от тях и те ни дадоха правото да го направим тук в България.

Какви трудности срещнахте по време на организирането на фестивала?

Трудностите бяха финансови. За първи път в България се случва да се организира фестивал от такъв характер, а у нас не се говори достатъчно за човешките права. Трудностите бяха и в неразбирането на хората, какво точно искаме да направим и защо е необходим такъв форум. Хората са свикнали да гледат новините по телевизията, които в голяма степен ни промиват мозъците, а тук на фестивала идват филми, които говорят право в очите, показват събития, които се случват сега.

Даже в момента, в който си говорим някъде по света пребиват някой хомосексуалист, деца умират от глад: на всеки 6 секунди в света умира един човек от глад. Затова ние искаме да привлечем вниманието на българите, защото ние сме свикнали да се оплакваме, че нищо не ни е на ред, а всъщност като видиш какво наистина се случва по света, осъзнаваш, че имаш един доста добър живот. Другото е, че искаме да се опитаме да събудим гражданската активност у хората, да започнат те да мислят.

Дават ли си сметка хората за реалните мащаби на насилието и жестокостта по света?

Хората не си дават сметка, те живеят в свой свят, в който са ангажирани с решаването на собствените си проблеми и това е нормално. Но всичко това трябва да е в съзнанието на всеки един от нас, защото всичко зависи от нас.

Няма разбиране, че всичко зависи от нас, липсва самото ни мислене, приемането на нещата. З затова ние стартираме един процес и няма да спрем само с фестивала. Това е само началото. Всяка седмица в Чешкия център ни предоставят залата, за да правим прожекции и дискусии, ние също така искаме да обучаваме медиите, които се занимават със социална политика.

Какви бяха очакванията ви за фестивала и как той се приема до сега?

Интерес има, залите не са пълни, но като за първа година е добре. В България приемаме понятието за документален филм като нещо скучно. Ние обаче искаме да променим това, защото документалното кино е тотално различно кино - на много високо ниво, има много добри продукции. В повечето случаи те се заснемат по време на самото разследване, така че документалното кино се е извисило на съвсем различно ниво.

Още при откриването на фестивала ти разказа, че в Чехия той има много силни традиции вече и се радва на голям успех. Може ли да разкажеш малко повече за това, как протича фестивалът там?

Тази година е имало 20 хиляди зрители на фестивала "Един свят" в Прага! Ние вървим все още по този път и ше се опитаме да го продължим, а когато фестивалът приключи имаме идея да организираме клубове "Един свят". Много важно е да отбележа, че филмите от фестивала могат да бъдат видяни и онлайн на нашия сайт www.bgoneworld.org

Какъв е интересът на училищата относно прожекциите на документални филми за по-малките зрители?

"Един свят" е културно - образователна институция. Чехите в момента имат делегиран бюджет от министерство на образованието да правят извънкласни мултимедийни уроци за човешки права и гражданско съзнание и догодина те вече ще влязат в програмата за образование.

Идеята, свързана със сутрешни прожекции за деца, които направихме, е да се свържем с учителите и да обучим някои от тях, които имат интерес и да направим клубове "Един свят" в училищата. Чехите са ни дали цялостната методика, а резултатите в техни 2300 училища са феноменални.

Документалните филми са изключително модерно направени и много актуални, те са в MTV стил, с музиката на Джъстин Тимбърлейк, има анимации, така че децата много ги харесват.

Като за първа година ние планираме да има и дискусии след прожекциите на филмите, това ще бъде новаторска концепция в образованието, защото и самите деца са много напреднали в развитието си. Има огромен интерес от страна на децата - те имат желание да изкажат мнението си за филмите.

Съществува ли в България асоциация, подобна на "Хора в опастност" в Чехия?

Ние ще регистрираме нашата инициатива като неправителствена организация "House for human rights" ("Kъща за човешки права") и ще продължим да действаме активно като търсим подкрепата на донори, на фондации, културни центрове, защото "Един свят" е най-значимият фестивал за човешки права.

Нещо повече за съпътстващите събития по време на фестивала?

Стартирахме с кръгла маса за България като европейска страна, на нея присъстваха посланиците на посолствата, които подкрепят организирането на фестивала; изложбата на Ян Шибик в Дома на киното, която може да се види до 13 май; имахме семинари, презентации, имахме среща със студенти от НБУ, гостуваха известни личности, вечер има джаз концерти в Чешкия център, дискусионен блок за човешките права в Китай. Целта на "Един свят" е да се създаде реално действаща мрежа от организации, които да обединим около идеята за спазване на човешките права.

В програмата на фестивала са включени обшо 50 заглавия, как се прави една такава селекция на филми?

Чехите много ни помогнаха в селекцията на филмите, при тях пристигат 1500 филма, а те самите представят 150 филма в рамките на 10 дни. Там той е нещо фантастично, много вдъхновяващо събитие. Искам повече хора да видят какво се случва там. Чехите ни дадоха 80 филма, правени от 2003 до 2008 година.

С Петя Славова и Галя Терзиева направихме нашата селекция, но аз съм много благодарен на организаторите от Чехия, защото те ни предоставиха най-доброто от филмите. Много е важно, че ние ще продължим да показваме някои от тях и след края на фестивала в клубовете "Един свят".

Хората ще свикнат да идват на нашите прожекции, защото ще разберат, че документалното кино е преминало на световно ниво. Чрез медиите, чрез повече популяризиране на документалното кино е възможно да се засили интересът на хората към проблемите за човешките права.

Идеята е да се създаде активност, което е по-трудното, а като показваме хората, чиито човешки права са засегнати, те правят живата връзка между фестивала и публиката.

Мислиш ли, че хората искат да гледат такива филми, защото като че ли сме свикнали да ходим на кино, за да видим нещо разпускащо?

Обаче хората всяка вечер гледат същите тези неща рафинирани в новините по телевизията. А във филмите за човешките права не всичко е негативно, те не само показват какво се случва, те търсят отговори, решения, алтернативи, те търсят светлината в края на този безобразен тунел.

Филмите действат като катарзис, защото са правени от хора, които са много начетени, занимавали са се цял живот с това и знаят механизма как да вдъхновяват хората, които гледат тези филми.

Зрителите не излизат депресирани от прожекциите на филмите, а с желание да направят нещо. Ако само веднъж пропуснете някоя емисия новини и изгледате един филм, ще научите много повече.