Проектът за процедура за избор на председател на БАН е готов като документ на Общото събрание на БАН. Той ще бъде гласуван и приет на заседанието на Общото събрание на 12.05. 2008 г. във връзка с изборната сесия 12 май-18 юни, като изборът на новия председател ще се състои на 18 юни. Кое обаче смущава учените, познаващи системата, когато четат т.нар. Процедурни правила?

Неравно третиране на кандидатите

Още точка № 1 стряска с дискриминационния си текст и централизацията, която не съществува в науката на развитите европейски страни, съсредоточена главно във висшите училища и обслужваща потребностите на учебния процес, интегрирайки и студентите, бъдещи учени, в изследователската работа.

Според "Процедурни правила" предложения за издигане на кандидатури за избор на председател на Българската академия на науките могат да се правят от: 1/ръководни органи на самостоятелните научни звена, разбирай научните институти; 2/ от Събранието на действителните членове /академиците/ и дописните членове /член-кореспондентите/, които са учени във възраст, близка до пенсионната и надпенсионната; 3/ от групи членове или от отделни членове на Общото събрани на БАН, което означава поддържане на централизацията и нарушаване на демократичния принцип на личното участие; 4/ от групи учени от БАН, което пък поддържа корупцията и шуробаджанащината. Т.е. събират се двама приятели, избират третия, а той им обещава, че ако бъде избран, ще ги назначи като заместник-председатели в Управителния съвет на БАН. Този принцип на работа видяхме в действие при отвода на заместник-председателя акад. Н.Съботинов при избора на акад. Юхновски през февруари 2008 г. за председател на БАН четвърти мандат.

Отделният български учен на работа в БАН, във висше училище в страната или в чужбина, няма право на мнение и свобода на изява, т.е. нарушава се свободата на изразяване на мнение и кандидатиране с представяне на собствена научна продукция като учен и собствена програма за ръководство на БАН. Дори политическата ни система допуска независими представители, а изборът на г-н Бойко Борисов за кмет на София в два мандата показа силата на мажоритарния избор.

Равнопоставеност на точните, естествените и обществените /"и"хуманитарните/ науки

Принципът на равнопоставеност, един от водещите принципи на ЕС, задължава БАН да изработи схема на равнопоставеност на различните клонове от науките. Разумно е след като председателят на Общото събрание е от точните науки, председателят на БАН да бъде от обществените и именно от обществените, защото те изживяха и ще изживяват и в близкото бъдеще най-сериозна, бих казала дори драматична, промяна. Това в никой случай не омаловажава приноса на естествените науки.

Равенство пред закона

Според "Харта на основните права на ЕС" всички европейски граждани са равни пред закона. Това правило, приложено към избора на председателя на БАН, отправя известни предизвикателства към степента на "научност" на кандидатите. Задължително е председателят на БАН да е хабилитирано лице? Очевидно да, защото е необходим и социален, и професионален опит. Това - от една страна.

От друга страна обаче именно в по-ниските възрастови групи е тоталната дигитализация на науката в 21-ви век. Значи са необходими и по-млади хора, с по-малко социален, но с повече съвременен опит по отношение на високите технологии и изискванията на Лисабонската стратегия за изграждане на обществото на знанието. Не е достатъчно кандидатът да има само защитен докторат. Докторатът е първата стъпка в науката, хабилитацията означава сериозна позиция, натрупан професионален опит.

Трябва ли председателят на БАН да е непременно академик или член-кореспондент? Очевидно не, защото това означава нереформирана наука поради възрастови ограничения на кандидата, формирал знанията си през 60-те, 70-те години на миналия век и по-слабо възприемчив към новостите в науката. Трите мандата на акад. Иван Юхновски го доказаха. А липсата на реформа вече 19 г. означава, че трябва да се движим към решение за радикална реформа. За предпочитане е по-плавният преход в обществото, но ние сме изпуснали времето и сега трябва да догонваме.

Жените в науката

Докато разглеждах сайта на БАН, тази рубрика се натрапи в съзнанието ми. Отворих и що да видя - изредени имена на жени-учени, постижения, биографии. Като че ли жените са нещо различно, нещо като бяла врана или лястовица, нещо необичайно за науката. Нарушен е принципът на равнопоставеност на половете, жената-учен се възприема като нещо екзотично, тя е отделена в отделна рубрика. И то в 21-ви век. Просто не е за вярване. Самият текст е написан на английски, като че ли хората, вложили текста, са се страхували от кирилицата и българския, от родния си език. И като си помисля, че миналата година - 2007-ма - беше годината на равните възможности. Съвременните тенденции и развития не засягат БАН, която продължава да си живее в минало време.

Мандатност

В процедурните правила не е упомената мандатността на председателя на БАН, а трябва, за да не се получават конфузии като избора на Юхновски за четвърти мандат като председател на БАН и не особено сполучливото му оттегляне по-късно. Мисля, че е здравословно за един учен да бъде на ръководна административна длъжност в цялата йерархия само един мандат, за да не се отдели твърде много от науката и да може да се върне в нея. Иначе дори българският президент има право на два мандата. Така е и в развитите демокрации по света - от Русия през Европа до САЩ.

Допустима възраст на кандидатите

За да няма неприятни изненади и упреци в дискриминация, е необходимо в процедурните правила да се упомене пределната възраст за кандидатите - например 65 години, възрастта, на която се пенсионират учените в Европа.

Иначе самият факт, че се "препоръчва въпросите и изказванията по избора да бъдат издържани в академичен стил, за да не се стига до недоразумения" е заявка и потвърждение на съществуващото напрежение в системата, породена от непровеждането на реформа в българската наука, вече 19 години от демократичния процес.

Смущаващ е и фактът, че предлаганите през 2008 г. правила не са съобразени с основни правила на Европейския съюз, а държавата ни вече втора година е държава-членка на Европейския съюз. По тези правила е проведен "изборът" на председател на БАН през 1996, 2000 и 2004 г. И ако 1996 г. остана в историята с голямата икономическа криза, която предизвика Януарския мирен протест на гражданите през 2007-ма г., то сега, две години от европейското ни членство, е недопустимо да не се познават нормите на живота в държавите-членки на Европейския съюз.

С тази публикация бих искала да стимулирам мненията на българските учени по въпросите, засегнати в статията.

До 12 май 2008 г. има още време, за да се поправят непълнотите в процедурните правила за избор на нов председател на БАН и се осъвременят те в духа на времето, в което живеем. За да не звучи архаично българската наука.

Още повече, че новият председател на БАН ще има тежката задача да осъществи децентрализацията на науката, за да даде простор на мисълта и активното действие за европейско съфинансиране на науката в България. Той трябва да проведе и структурната реформа, като създаде нови структурни звена, т.е. научни институти, които като изследователска проблематика да хармонират с европейската и българските учени да се влеят в Европейското изследователско пространство.

 

автор: доц. д-р Любима Йорданова, евролингвист

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК