Българите и руснаците са най-недоволните от живота европейци като цяло. Тяхното недоволство идва от лошото състояние на икономиката, образованието, здравеопазването, демокрацията. При това българите са по-недоволните, отбелязва "Ведомости".

Социолозите се опитват един път на две години да сравнят икономическите, социалните, политическите предпочитания на жителите на европейските страни. От 2006 г. към европейското социално изследване /ЕСИ/, обхващащо 24 европейски страни, се присъедини и Русия.

Проектът се ръководи от Европейската научна асоциация, обединяваща националните академични организации. В Русия са били анкетирани 2400 души от 150 населени места от всички окръзи, координатор на изследването е Института за сравнителни социални изследвания /ЦЕССИ/.

По повечето параметри на изследването Русия забележимо се различава от Европа, но заема сходно положение със страните от бившия социалистически лагер, отбелязва ръководителят на научния съвет на ЕСИ-Русия Николай Лапин. Една от най-важните разлики - сформирането на прослойка частна собственици.

В Русия е най-висок делът на наемните работници сред жителите на европейските страни - 95%. В страните от бившия социалистически лагер наемните работници са 90%, а почти във всички западноевропейски - по-малко.

Доходът от бизнес е основен източник за съществуването на 4,1% от руснаците и 7% от западноевропейците. За момента слабо е развито предприемачеството и семейният бизнес, по-малко са самонаетите, констатира Людмила Беляева от Центъра за изучаване на социално-културните промени към Философския институт на РАН.

В Русия е по-малък и делът на хората, за които основният доход е пенсията. Над половината от жителите на Русия принадлежат към работническата класа /сини якички/, повече работници има само в Португалия. Около 20% са сиви якички: бързо се развива сферата на услугите. Класовата структура на западните страни видимо се отличава, отбелязва Беляева.

"В постиндустриалните икономики по-голямата част се занимава с управление и експертна работа", добавя тя. По удовлетвореност от работата Русия също се е оказала на последно място. В "старите капиталистически страни" от Западна Европа удовлетвореността от работата е значително по-висока, отколкото в Източна Европа.

Изследователите обясняват това с голямото количество "лоши работни места": мениджърите, експертите и бизнесмените са по удовлетворени от труда си, отколкото работниците. Подобна е и ситуацията с удовлетвореността от живота като цяло, макар тук Русия е успяла да изпревари България.

Това чувство у руснаците идва от неудовлетворителното състояние на икономиката /по-голямо е недоволството само у българите и португалците, най-доволни - датчани и финландци/, от състоянието на демокрацията /по-лошо е само при българите/, от образователната система /по-недоволни отново са само българите и португалците/ и здравеопазването /на последно място са българите/.

Съдейки по мнозинството от тези показатели, най-добре живеят датчаните, финландците, швейцарците и белгийците. Чувството за сигурност е един от съставните показатели за качеството на живот, отбелязва заместник-директорът на ЦЕСИИ Наталия Андреенкова.

Нощно време около своя дом се чувстват в безопасност 91% от норвежците, 77% от германците, 66% от британците и 54% от руснаците /по-безпокоящи са само българите/. Много по-малко руснаците са страхуват за жилищата си - тук ние сме в челото на класацията.

Едва 22% от руснаците се вълнуват от запазването на имуществото си /6% от норвежците, 47% от французите/. Относително висока е удовлетвореността от работата на руското правителство. По този показател руснаците са на 12 място от 18 /не всички страни са успели да обработят данните/27% от руснаците са доволни от правителството /72% от финландците, по 11% от поляците и българите/.

Недоволството си от живота и работата руснаците в най-малка степен от другите страни са склонни да излеят в политиката. Политиката в някаква степен е интересна само на 41% от гражданите /68% шведите, 26% испанците/. Едва 14% от анкетираните руснаци "много" или "достатъчно леко" могат да изразят мнение за политиката.

Това е най-ниското равнище в Европа /максимумът е в Дания - 49%/. С политическия анализ се затрудняват също така французите и португалците /леко могат да си съставят мнение само 20-21%/. В Русия е сравнително невисоко участието на гражданите във всички форми на политически живот, освен на изборите.

Изключително ниско /по-ниско е само при българите/ е и нивото на доверие към държавните институции, констатира заместник-директорът на ЦЕССИ Анна Андреенкова. Най-високо е доверието в страните от Северна Европа. Социолозите са сравнили и жизнените ценности на европейците. Руснаците са също толкова отворени към промените, колкото и европейците, заяви Владимир Магун от Института по социология.

Но руснаците в значително по-голяма степен се стремят към индивидуално самоутвърждаване, богатство, власт и в значително по-малка степен са склонни да се грижат за природата и околните граждани.

След краха на социалистическата система държавата прехвърли своите социални ангажименти на хората, това доведе до увеличаване на индивидуализма и до това, че конкуренцията се превърна в одобрявана ценност, а грижата за благото на околните загуби своя предишен ореол, обяснява Магун.

• ОЩЕ ПО ТЕМАТА
• ЕТИКЕТИ

българи,   руснаци,   проучване,   живот,  

ETARGET РЕКЛАМА

РЕКЛАМИРАЙТЕ ТУК