В България жените и мъжете не са равнопоставени

    

"Все още съществуват редица дисбаланси, дискриминационни практики при наемането на работа и заплащането, вертикална и хоризонтална сегрегация по пол. Българската жена все още продължава да бъде изключвана от "мъжкия свят" на политическия и икономически живот, от равнопоставения достъп до ресурси, от оползотворяването на социалните права, от участие и представителство, да бъде пренебрегвана и подлагана на нелоялна конкуренция, на психически, физически и сексуален тормоз и в семейството, и на работното място", посочи д-р Христов.

Жените в България по последни данни са 3 958 351 или 51.5% от населението, като 1 646 500 от тях през четвъртото тримесечие на 2007 г. са в активна икономическа възраст. През последните няколко години беше постигнат сериозен напредък по отношение на равнището на икономическа активност и заетост на жените, като коефициентът на икономическа активност достигна 62.7%, а на заетост - 58.5% за възрастовата група 15-64 години.

Този напредък не бива обаче да замъглява подчертано неблагоприятното положение на жените на пазара на труда, където основните разлики спрямо мъжете остават непроменени в рамките на близо 9% в полза на мъжете. С почти толкова по-висок е и делът на икономически неактивните жени в тази възрастова група.

Жените по-трудно от мъжете рискуват да напуснат света на наемния труд, а и външната среда не е достатъчно стимулираща в това отношение - близо 90% от жените са наемни работници. Заедно с това те са близо 67% от неплатените семейни работници, но само 36% от самонаетите и 26% от работодателите. Значителен е делът на жените в неформалната икономика, която у нас, по данни на Евробарометър от 2007 г., е над 35%.

Израз на неравнопоставеността в заетостта е продължаващата професионална и секторна сегрегация по пол. Заетостта на жените (към септември 2007 г.) е сравнително висока в икономически дейности и в професии, наложили се като женски - производство на текстил и облекло - 84.4%, производство на лицеви кожи и изделия от тях - 78.5%, хотели и ресторанти - 65.3%, образование - 79.6%, здравеопазване - 79.5%, финансово посредничество - 70%. Над 57% от жените работят в сектора на услугите.

Осъщественият от жените напредък в такива ключови сфери на Лисабонската стратегия като образованието и изследователската работа, не са напълно отразени в положението на жените на пазара на труда. Въпреки по-високото образование, шансовете на жените да намерят работа по специалността са по-малки, по-малки са и възможностите им за израстването в професията и кариерата, за участие във вземането на решения.

Само една трета от жените у нас са на ръководни позиции и почти толкова работят в групата на квалифицираните производствени работници. Жените преобладават при помощния персонал (над 73%), при персонала, зает с услуги за населението, охрана и търговия и при аналитичните специалисти (близо 68%).

Налице е, макар и значително намаляващо през последната година, различие в заплащането на жените, което до голяма степен се дължи на посочените вече неравенства на жената на пазара на труда. Средната работна заплата на жените през септември 2007 г. е по-ниска с 9% от средната за страната и с 16.6% от средната заплата на мъжете. Налице е значително сближаване на заплащането в сравнение с 2000 г., когато това различие беше 24.5%. Разбира се, не трябва да се пренебрегва влиянието на недекларираните и без социални осигуровки заплати в частния сектор.

Зад тези средни стойности обаче се крият значителни различия в заплащането на жените и мъжете в отделни дейности - 45% - в производството на превозни средства, 37% - в добива на енергийни суровини, 25% - в машиностроенето, 15% в образованието, 19% - във финансовото посредничество, 21% в производството и снабдяването с електрическа и топлинна енергия и т.н. Единствените икономически дейности, в които жените получават повече от мъжете, са строителството, операциите с недвижимо имущество и рибното стопанство, където обаче техният дял в заетостта е доста нисък.

"Тук не бих искал да се спирам на такъв болезнен и многократно обсъждан въпрос, какъвто е този за равнището на заплащане, не само на жените, но и на мъжете, по което нямаме конкуренти за последното място в рамките на Европейския съюз", каза Христов.

Безработицата сред жените, макар че значително намаля през последните години, остава по-висока от тази при мъжете - 6.7% при 5.6% за мъжете (данни на НСИ за четвърто тримесечие на 2007 г.). Тенденцията се запазва и през тази година. През януари 2008 г. 60.7% от регистрираните безработни са жени, като повече от половината са дълготрайно безработни, а всяка пета е на възраст до 29 години.

Зад тези цифри продължава да се крие неравнопоставеност на жените в преходите на пазара на труда - от училище към заетост, от майчинство към заетост, от безработица към заетост или обучение. Работодателите предпочитат да наемат мъже, а загубилите работата си жени по-трудно от мъжете си намират работа, независимо от образованието и квалификацията си. Те губят шансове да бъдат реинтегрирани на пазара на труда, поради високите параметри на дълготрайната безработица - над 60% от дълготрайно безработните са жени, а 41% от тях са безработни над 2 години.

Макар и по-нисък от този на мъжете, значителен е делът на обезкуражените да търсят работа жени - 9%. Съвместяването на работата и семейния живот е едно от белите петна в българската практика. Според Христов жените често се оказват принудени да избират между децата и кариерата поради липса на социални услуги, гъвкави работни договори и организация на дейността, наличие на джендър стереотипи и нагърбване с неравен дял от семейните отговорности за домакинството, децата и останалите зависими членове на семейството за сметка на мъжете.

Услугите и структурите се адаптират твърде бавно към трудовата ситуация на жените и мъжете. "Споделеното родителство" все още не е популярно у нас и си остава законодателно предвидено, но нереализирано право. Макар че липсва официална статистика, практиката показва, че на пръсти се броят мъжете, които взимат родителски отпуск или преминават на работа на непълно работно време, за да се включат в отглеждането на децата.

Появата и отглеждането на децата намаляват периодите на заетост на жените. В резултат на това професионалната кариера на жените е по-често прекъсвана, по-забавена и кратка, и следователно по-ниско заплатена. Все още работата на непълно работно време у нас е под 3% и то като наложена алтернатива на безработицата, а не като част от възможността за използване на гъвкави схеми на работно време с оглед постигане на баланса работа - семеен живот.

Асиметрията в съвместяването на трудовия и семейния живот се отразява и върху реализирането на пенсионните права на жените и качеството на живот след пенсионирането им. Законодателството по социално осигуряване в България по принцип гарантира равнопоставеност на осигурените лица. Едно изследване на НОИ от 2007 г. за пенсионната реформа от гледна точка на пола обаче показва, че жените се оказват неравнопоставени поради по-малкото време, през което внасят осигуровки, по-ниските си доходи поради професионалната сегрегация и прекъсванията на трудовия стаж.

Средният осигурителен доход на жените е 85% от този на мъжете и 89% от средния за страната. Средната пенсия на жените е с 26-30% по-ниска от средната пенсия на мъжете. Христов каза още, че примерите за дискриминация на жената са ежедневие. В заключение той посочи, че от КНСБ са готови да споделят и с правителството, и с работодателите отговорността по реализацията на принципите, залегнали в Пътната карта и останалите документи на ЕС по равнопоставеността.

Очакванията на синдиката са по посока: Подготовка, дебат и приемане на Закон за равнопоставеност на половете, с предвиден отделен орган и национален институционален механизъм на ниво централна и местна изпълнителна власт за провеждане на политиката, включително и институционализиране на предвидения в Пътната карта национален отговорник по равнопоставеността и по-широко въвеждане на равнопоставеност в националните бюджети и други приоритети, залегнали в политиката на общността.

Разработване на Национална стратегия по равнопоставеност на половете, която да очертае политическа рамка за конкретните национални цели, мерки и показатели за постигането им с оглед въвеждане целите на Лисабонската стратегия, Европейската пътна карта и Европейския пакт за равнопоставеност. Провеждане на широка дискусия по предложения проект на Семеен кодекс, както и необходимите промени в Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация.

Обнародване и популяризиране на международните актове, към които България се е присъединила и които имат отношение към проблемите на равнопоставеността. Разширяване на диалога с работодателите по равнопоставеността, като част от колективното договаряне и дългосрочната стратегия на фирмите за развитие на човешките ресурси, в това число по отношение на професионално развитие и кариера, ученето през целия живот, създаване на среда, толерантна към различията, прилагане принципите на гъвкавата сигурност, съчетаване на професионалния и личния живот.

"Това са само част от възможните насоки, които следва да дискутираме и да търсим консенсус. КНСБ счита, че дискусията, започнала в края на миналата година в Парламента, трябва да продължи с участието на всички заинтересовани. КНСБ е готов да участва с конкретни анализи и предложения", каза още Желязко Христов.