Кога българите ще свалят черните очила

    

Съвсем естествено изглежда, че българите за кратко време се наредихме сред най-отявлените европесимисти. След няколко други ужасяващи първенства най-ниска продължителност на живота, най-висока смъртност от инсулти и инфаркти още едно първо място с отрицателен знак. Затова има напълно обективни основания. И в никакъв случай не е психологическа черта на народа, както се опитват да ни го вменяват някои политици.

През годините, в които се трансформираше държавната собственост в частна, тоест държавата се експроприираше от шепа организирани партийни активисти, българинът сложи черните очила. И оттогава гледа света през тях. Основните причини са известни.

Още сме на последно място по доходи в ЕС. И съответно живеем в най-трудни условия.

Знаменателен е фактът, че до съвсем скоро доверието на българите в евроинституциите беше невероятно високо. Дори в сравнение с процента доверие в останалите новоприети страни. Ще припомня, че в навечерието на еврочленството нивото на живота и отношенията в страната бяха такива, че приобщаването ни беше единственото спасение.

За известно време изглеждаше, че управляващият елит се беше стреснал от собствената си алчност. Мнозина вече бяха на път да започнат приватизация на обществените градинки. И въвеждане на съответни такси за преминаване и пиене на вода.

Струваше ни се, че сами пожелаха някой по-разумен отвън да ги контролира. По-късно стана ясно, че не моралните скрупули са ги мотивирали, а милиардите от присъединителните фондове. А и състоянието на икономиката ни качество на работа и производствени обеми беше такова, че не можеше не само да съществува, а и да симулира съществуване, без значителни външни инвестиции.

Обикновените хора очакваха с приемането ни в евросъюза най-накрая да дойде Видов ден. И който е крал през последните години, да отиде където му е мястото. След абсолютната криза на доверието в парламента, политиците и съдебната система, повечето българи очакваха от Брюксел да посочат онези, за чиито престъпления се знаеше достатъчно.

И най-важното: да им бъдат отнети парите и имотите. Не се случи никое от тези очаквания. Партийно ангажираните милиардери придобиха нова собственост, увеличиха банковите си сметки и станаха по-безочливи в съветите си как да се справим с трудностите, създавани от самите тях.

Разочарованието беше огромно, защото корумпирани политици, полулегални бизнесмени и легализирани бандити изключително добре се разбираха с еврочиновниците. Избирането на депутатите за Европейския парламент допълнително зашемети онези, които се надяваха да започнем някакво подобие на нормален живот.

Българските институции, както се очакваше, не са свързваща трансмисия, а бариера пред общуването с европейските икономически структури. Както за обикновените фермери, така и за дребните и средните предприемачи.

Надеждата е, че сега редовите българи няма да са единствените потърпевши. И вече не само ние ще страдаме, че бъдещето на страната е в ръцете на бивши комсомолски и партийни активисти, които имитират заинтересованост и мнимо съучастие. Или на политици и бизнесмени, задължително завършили школата в Симеоново. Свикнали да "поръчват" бившите си партньори и слуги.

Западните ни съюзници скоро ще разберат истинската стойност на продължителното си бездействие и ненамеса. А и причините за нарастващия у нас евроскептицизъм.