Надеждата умира последна

    

Ето че още една година бавно и полека се изниза. Какво ще запомним от нея? Абе, то много има какво да се запомни, но понеже мястото във вестника винаги е кът, нека да си отбележим най-важното.

Тази година влязохме в Европейския съюз! Дето викат шопите - голема радост! Всички бедни и безработни българи вече не са просто бедни и безработни - вече са бедни и безработни европейци! Честито!

Покрай влизането в ЕС ни се случиха две особено показателни случки.

Първа случка - затворихме още два блока от "Козлодуй" и тази зима май ще внасяме ток от братска Румъния.

Втора случка - европейците бяха решили (без да ни питат разбира се!), като приемем еврото за родна валута, да не му викаме евро, ами еуро! Обаче не познаха! Министър Ники Василев яко им се опъна и им заяви, че тая няма да я бъде и че името на парата ние ще отстояваме докрай. Браво на Никито Василев! Мисля си само - що не се бориха нашите преговарящи така и за блоковете в "Козлодуй"?!

Но стига с тоя Европейски съюз, стига с тия блокове, млъкни сърце! И други важни събития имаше през годината. Например - стачки и протести. Стачкуваха шофьори, медици, учители... Пенсионерите, понеже няма как да стачкуват (ще откажат да си взимат пенсиите или да си водят внучетата в зоопарка, или какво?!) само протестираха и най-накрая с протестите си постигнаха нещо... Не съм много сигурен, но май им увеличиха пенсиите. С около пет кофички кисело мляко месечно...

А стачниците... Най-успешна беше стачката на столичните шофьори. При това, преди още да бъде обявена! Каквото поискаха хората - получиха. Щото заплашиха да обездвижат София. А това наистина е страшничко.

Тогава аз лансирах една, според мен, гениална идея. За да имат успех стачките и на учителите, и на университетските преподаватели, просто даскалиците трябва да се омъжват за автобусни шофьори, а професорите да си хванат за любовници ватманки. И когато трябва, вместо тях да стачкуват половинките им. Да видим дали при това положение управляващите няма да клекнат пред учителските искания още първия ден!

Гениална идея, наистина, но кой знае защо не се възприе. Ми да страдат даскалите, като не се вслушват в мъдри съвети!

Освен стачки и протести, през годината имаше и избори. За евродепутати, за кметове, за общински съветници.

И изборите има с какво да запомним. Всички политически сили се похвалиха с успехи. Всички спечелили, никой не загубил! Е, това малко ми напомня за социалистическите съревнования, когато накрая се обявяваше, че е спечелила дружбата.

Всъщност и при нашите днешни политици май дружбата печели винаги. Щото депутатите от всички цветове на дъгата, са много дружни, когато си вдигат заплатите, когато, например, си купуват нови мерцедеси и беемвета, когато си гласуват командировъчни и безотчетни средства. То даже не е дружба, ами си е направо любов! Любов обяснима...

И други някои събития имаше през годината, но все по-маловажни. Симеон получи "Стара планина" (слава Богу не самата планина, а едноименния орден!), Вальо Топлото го пуснаха под гаранция и бай Киро от радомирското село Бобораци тегли банков кредит и си купи магаре...

Абе, има с какво добро да запомним тази година. Дано другата е още по-хубава! Нали е казано, че надеждата хем крепи човека, хем умира последна... И нали наближават празници - наздраве за надеждата!