52,2% от българите смятат, че е нормално обществото да се дели на бедни и богати

    

За период от осем години крайната мизерия в България е намаляла седем пъти, а бедността като цяло - два пъти и половина. Групата на добре вписалите се в пазарните отношения хора се е увеличила четири пъти за посочения период.

Това показват резултатите от изследване, базирано на серия представителни за страната проучвания, осъществени от агенция "Медиана" в периода юни 1999 г. - май 2007 г. с над 17 000 човека над 18-годишна възраст, което беше представено днес от социолозите Кольо Колев и Андрей Райчев. Изследванията обхващат допълнително още 5 190 деца.

От 1999 г. досега се използва абсолютно идентична методика за определяне на стратификационното разслоение в обществото, данните са напълно сравними, се посочва в изследването.

За първи път от 1998 г. повече от половината от хората са над чертата на тежките материални притеснения, засягащи всекидневните им жизнени потребности, констатира изследването.

Според него безработицата намалява и се концентрира основно сред нискообразованите и нискоквалифицирани слоеве от населението, като се очертава дефицит на квалифицирана работна ръка.

Структурата на заетостта по показателя "държавен - частен" сектор на икономиката е вече практически идентична с редица западно-европейски страни. "На практика, това показва, че преходът (мислен като икономическа трансформация) е завършил", посочи Кольо Колев.

Един от акцентите в изследването е върху образованието като разслояващ фактор. Увеличава се делът на младите хора не само без основно образование, а въобще без образование. Към момента те представляват около 10% от младата генерация и техният дял се е покачил почти два пъти в сравнение с по-възрастните поколения.

Оформена е стабилна социална група, която няма шансове за реализация на трудовия пазар - хора без образование и квалификация, неграмотни. Една четвърт от младата генерация (хората до 35 г.) попада в тази група на "млади аутсайдери".

Един от най-тежките проблеми пред българското общество в момента е съдбовната връзка между материалните възможности на родителите и възможността на децата им да продължат образованието си. Застрашени от перспективата да не достигнат дори и средно образование са около 30% от децата в страната.

Като цяло качеството на работната ръка расте - над 50 % от младите хора (18-35 г.) имат достъп до компютър, близо половината ползват Интренет, близо 30 % се справят със западен език, висшистите сред младата генерация доближават 30%.

Очертава се картина на дефицит на работна ръка, от една страна, и наличието на огромна група "излишни хора" (около 140 000 млади българи), които не представляват работна ръка поради липса на квалификация, а в част от случаите дори и на елементарна грамотност.

Изследването показва, че ромският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години. Налице е ясна тенденция за "ромизация на бедността" заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създава предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще.

По думите на социолога Андрей Райчев националната сигурност е застрашена, защото през следващите 25 годиин ромите ще достигнат 40% от българското общество.

Ако през 1999 г. само 1,6% от българите са се смятали за богати, то през 2007 г. те са вече 8,8% от населението, сочи изследването. По-голям е и броят на хората с добро материално положение - 15% от българите при 4% през 1999 г. Без големи материални притеснения са 29,2% от хората в България, при 14,9% през 1999 г.

По-малка е разликата през годините в броя на хората с материални притеснения. През 1999 г. те са били 27,3% от населението, а през 2007 г. са 24,9%. Бедните са намалели за последните осем години от 38,3% до 19,1%, а мизерстващите от 14% на 2,3%.

В същото време 52,2% от българите смятат, че е нормално обществото да се дели на бедни и богати, а 54% подкрепят национализирането на капиталите на всички забогатяли през последните 18 години. Други 49,9% са на мнение, че богатите трябва да се обложат с такива данъци, че доходите им да не надвишават сериозно тези на обикновените хора.