Гражданско общество - баш мезе за чашката

    

Автор: Чавдар Цолов, вестник "Монитор"

Десет хиляди французи демонстрираха в неделя вечер против транспортната стачка, която парализира Париж и страната.

Това са наследниците на тези, които бастисаха Бастилията.

Поляците отказаха агнешкото, докато производители и търговци не смъкнаха цената му.

Те показаха, че решимостта от времето на "Солидарност" не ги е напуснала.

С референдум жителите на кантон Апенфел отрязаха пилота от Ф1 Михаел Шумахер от мерака да си построи къща срещу езерото Бодензее, защото бил шумен младеж и карал опасни коли.

В Швейцария правят референдуми за всичко, а кметовете пускат в пощенските кутии ежемесечни справки за изразходването на общинския бюджет.

Рекламацията на носени гащи е широко разпространена в САЩ.

При отказ - осъждането на магазина на стойност 10 000 гащи е сигурно.

Защо ги изброяваме тези неща ли?

За да станат драскотини в паметта за всички нас, които ежедневно слушаме и повтаряме фразата "гражданско общество".

Има ли такова у нас?

"Структурата на гражданското общество в България е белязана от ниско доверие към неправителствените организации и от пасивни граждани, разочаровани от политическата система, резултатите от прехода и управлението". Това е един от изводите в доклад за резултатите от проект "Индекс на гражданското общество".

То, гражданското ни общество, няма не само структура, то няма и инфраструктура. Гражданските организации изпълняват главно политически, а не граждански, икономически или професионални функции.

От една страна:
Паравоенното формирование на родните таксиджии, въоръжено с радиостанции, коли и манивели, постига всичко и всякога - от бързо уреждане на браншови хленчове през правото да се псува вместо запетая до измисляне на убиеца на Пепи.

Наскоро у нас беше регистрирано "Сдружение на бездомниците и клошарите".

Сред малцината бродещи из София да спасяват Странджа един носеше малко листче хартия с надпис: "Тук съм заради децата си!".

От друга страна:
Нито един от родителите, които единствени страдаха пълноценно от стачката на учителите, не излезе да протестира "за" или "против".

Порното с парното не предизвиква уличен гняв.

Показните безнаказани улични убийства, спекулативното надуване на цените, наглата корупция, продажбата под тезгяха на обществените интереси - също.

Значи у нас гражданско общество има там, където е зесегнато само твоето дете, твоя дом, гората до твоята нива, а не където страдат всички деца, всички семейства във всички домове или секат цели горски масиви.

Това си има и научно обяснение. Според някой си Мансър Олсън колкото повече са хората, които искат нещо, толкова по-малка е вероятността те да се обединят за общо действие, за да го постигнат.

Например: вероятността 5 компании, произвеждащи автомобили, да направят картел, за да завишат цените или да се доберат до държавна субсидия, е голяма, защото от това те ще спечелят много. А вероятността 50 милиона купувачи на автомобили да се обединят срещу петте е малка, понеже всеки поотделно би спечелил малко.

Според тази теория - такива сме хората, всеки предпочита другите да теглят каруцата на общото благо, а той само да се вози на нея.

Такива сме и българите - както е рекъл Стамболов, хора-революционери, които всяка вечер освобождават Македония.
В кръчмата.