БХК се отказа от номинацията на Джок Полфрийман за "Човек на годината"

Това съобщиха в свое изявление от организацията.

Протест не накара БХК да оттегли номинацията за "Човек на годината" на Джок Полфрийман

Граждани се събраха пред централата на Българския хелзинкски комитет (БХК) на протест срещу номинацията на осъдения за убийство Джок По...

Прочети повече

В сдружението членуват много хора, които са се посветили на това, да помагат на лишените от свобода не само чрез защита на правата им, но и като насърчават тяхното превъзпитание, защото само така при връщането им в обществото те могат да бъдат продуктивни негови членове. Работата на всички тези хора не трябва да бъде пренебрегвана или омаловажавана, защото тя е важна, допринася за прогреса на обществото ни, за неговата сигурност и справедливост.

Номинацията на Джок Полфрийман бе изцяло базирана на дейността му, като активист за правата на затворниците и по никакъв начин нямаше за цел да оправдава престъплението му или да омаловажава живота на Андрей Монов. Съжаляваме искрено, че с допускането на номинацията допринесохме за засилването на скръбта на роднините и приятелите на жертвата.

Целта на наградите „Човек на годината“ не е да провокират или създават конфликти, а напротив – да отбележат постиженията и работата на хора, които защитавайки правата на човека допринасят за развитието на цялото ни общество, заявяват още от БХК.

Припомняме, че номинацията на Полфрийман е направена от Каролайн Стейпълс от Занзибар за работата му в Българско затворническо сдружение за реабилитация (БЗСР). Полфрийман е номиниран, защото в тази организация той е участвал в разработване на предложение, свързано с нуждата от по-ясни и прозрачни критерии за условно освобождаване.

Осъденият за убийство Джок Полфрийман е номиниран за "Човек на годината"*

Австралийският гражданин Джок Полфрийман, който бе признат от три съдебни инстанции за убийство, е станал член на Работна група на Мини...

Прочети повече

Освен това е докладвал за нарушения на човешки права пред органи и организации като Български хелзинкски комитет и Комитета за предотвратяване на изтезанията. Наред с това Полфрийман е бил и “модел за подражание за други затворници, като ги учи как успешно да се борят за правата си”. Според БХК Полфрийман е бил подложен на репресии и незаконни наказания от затворническите власти.

Версията на Полфрийман е, че той се е опитал да защити нападнат от Монов и приятелите му млад циганин. По думите на осъдения, когато той се намесва, младият Монов и приятелите му вече са повалили жертвата си и безмилостно я налагат, включително с тъпи предмети. Полфрийман вади нож и се опитва с викове „назад, назад” да ги прогнози. Според показанията му младежите обаче не се стряскат в достатъчна степен и му налитат, което го принуждава да използва оръжието, за да се защити. Случката е записана от охранителна камера, но "електрическа авария" изтрива записа. Случаят "Полфрийман" се наблюдава от прокурор Първолета Никова, която е „герой” на друг случай, при който спасява приятеля си Рангел Станчев от ареста, като му дава шоколадови бонбони, за да предизвика хипергликимична криза. Етичната комисия на Висшият съдебен съвет обаче излезе със заключение, че прокурор Първолета Никова не е нарушила Етичния кодекс на магистрата с връзката си с Рангел Станчев, който е известно име в бургаския ъндърграунд. По детайлите от историята с Джок Полфрийман австралийската журналистка Белинда Хоукинс публикува книга „Кошмарът на всеки родител”. Там тя описва всички свои открития – като например, че Андрей Монов не е загинал от прободна рана в гърба, както се прокламираше широко в българските медии. Според аутопсията няма начин раната да е била нанесена в гръб. Отделно пред Deutsche Welle Хоукинс изрично подчертава, че не е намерила никакво потвърждение в архивите на австралийската правосъдна система и на Интерпол, че Джок Полфрийман е убил и друг човек с нож преди случая с Андрей Монов. „В книгата си аз не се опитвам да реша въпроса за вината - това е работа на други. Мога обаче с чиста съвест да кажа, че разследванията ми недвусмислено разкриват много сериозни пропуски на българската съдебна система - от решаващите 24 часа непосредствено след арестуването на Полфрийман, та чак до приключването на съдебния процес. Българите заслужават по-добро правосъдие”, казва Хоукинс.