Варненският митрополит Кирил е намерен удавен

09.07.2013 12:12 18921

Варненският митрополит Кирил, който беше един от кандидатите за патриарх на България, се е удавил. Това съобщи Българското народно радио (БНР). Информацията е потвърдена от лекар от Съдебна медицина.

Все още няма информация и как се е стигнало до трагедията - дали митрополит Кирил се е удавил поради нещастно стечение на обстоятелствата или става въпрос за убийство.

Епархийски избори в подготовка за избора на нов Български патриарх

Днес, 13 януари, Българската православна църква ще проведе епархийски избори за представителни делегати на Патриаршеския избирателен цъ...

Прочети повече

Говорителят на Областната дирекция на МВР - Варна каза пред Агенция "Фокус", че сигнал за случая е подаден тази сутрин. Екип към Областната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” е извадил тялото. В момента се извършват процесуално-следствени действия.

Митрополит Кирил стана скандално известен след като се сдоби с автомобил "Линкълн MKZ Хибрид". Самият духовник заяви, че автомобилът е бил доставен специално за него още преди да се появи на пазара в Европа. "Това е кола, в която се вози само президентът на САЩ Обама", каза митрополит Кирил, когато изтече новината за колата.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

В началото на тази година, за Йордановден, митрополит Кирил поръси миряните директно от луксозната кола.

Биография

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 8 юли, 1954 година в село Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за иеродякон ръкоположен на 17.12.1972 г., а за иеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.

Светият синод утвърди представителите за Патриаршеския събор

Вече всичко около представителите на събора, на който ще се избират кандидатите за мястото на новия български патриарх, е ясно. Днес Св...

Прочети повече

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 1 септември 1986 година е Представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20.12.1993 г. до 03.04.1994 г. и на овдовелия Неврокопски митрополитски престол от 22.12.1993 г. до 24.04.1994 г.

По Божия милост пет пъти се удостоил да се поклони на Божи Гроб и светите Места, многократно в Св. Гора и други православни светини в света.

Публикувал е много статии и доклади в "Църковен вестник", "Християнска просвета"-Варна, списание "Духовна култура"-София, "Възкресение"-Варна, "Везни"-София, "Журнал Московской патриархии"-Москва и др., участва в богословски научни конференции в София, Варна, Шумен, Киев, Ленинград, Атина, Солун, Назарет, във 2, 3 и 5 Диалог на представители на Православните църкви от Европа с представители на Демократическите партии в Солун, Истанбул, о.Крит и др. През 2003 г. във връзка със 125-годишнината от освобождението на България от турско робство излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.

По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" да се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем". Този текст включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организиране на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т.н. и т.н.

След кончината на Патриарх Максим, на 10 ноември 2012 с тайно гласуване 7 от 12 присъствали митрополити го избират за Наместник-председател на Българската православна църква до избирането на Патриарх Неофит.