Токораз Исто: Не знаем почти нищо за предците си, а сме по-древен народ, отколкото мислим

Токораз Исто е автор на многотомните исторически романи "Ятаган и меч" и "Тангра", с които се заявява като явление в българската съвременна литература. В книгите си той разказва неописаната досега история на българския народ, разкривайки много повече от това, което повечето българи знаят за миналото си.

Токораз Исто е псевдоним. "Токораз Исто означава ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии. Така днес биха се наричали древните български разказвачи – тумир. Избрах това име, защото преди всичко съм разказвач", споделя самият автор.

В книгите му се застъпват изключително интересни тези не само по отношение на историческите факти, но и на религията, духовността, личното израстване и личният път, който всеки достоен и осъзнат човек трябва да извърви.

Пред Actualno.com Токораз Исто сподели някои от своите виждания за неразкритото минало на българите, които ще изложи и на предстоящата си среща с читатели в София на 27 ноември в книжарница "Хеликон".

Защо пишете?

Никога не съм искал да ставам писател, както и не ме вълнува дали съм известен. Има два вида писатели – егови и азови. Еговите са тези, които пишат за пари, за да са известни, да заемат определена социална позиция, да влияят на социума или за да удовлетворят вътрешни свои потребности. Мога да нарека себе си азов писател. Аз пиша, защото писането е неотменна част от моята мисия. Смятам, че да пишеш е лесно и всеки може да го прави, но да си писател е трудно и изисква много качества и посвещение. Не бива да бъдат писани книги само заради вътрешния подтик на писателя, това се нарича графомания. Преди да напише една книга, човек трябва да е убеден, че без нея светът ще бъде незавършен, по-малко красив, справедлив и добър. Това е една от причините, поради които пиша.

Започнах да пиша, защото се чувствам длъжен да разкажа истинската историята на България. Знам, че това е единственият начин да се възроди Велика България и да се събуди орендата. Хората, които прочетат моите книги, ще разберат какво искам да кажа.

Докато в българската литература има доста исторически романи, обхващащи периода на турското робство, какъвто е и случаят с "Ятаган и Меч", далеч не така стоят нещата по отношение на прабългарите, та чак назад до Авитохол, с който започва „Именник на българските кане“, както се случва в "Тангра". Защо избрахте именно този период, тези исторически личности?

За да разберем историята, трябва да започнем от самото начало. Днес живеем в епоха, която много прилича на онази, в която България е била създадена. Това предизвика моя интерес. Имам намерение да разкажа цялата история на българите, "Тангра" е само началото. Крайно време е българските владетели да се демитологизират и да се опишат по достъпен, жив и интересен начин. Днес ние трябва да изградим България отново, като я въздигнем от пепелта и разорението.

Идеята, че Атила и Авитохол са братя близнаци, не е широко застъпена. Защо решихте около нея да изградите романа си?

В "Тангра" описах Авитохол и Атила като братя, защото близначните митове са широко застъпени сред българите и номадските народи. Освен това по този начин могат да бъдат обяснени много от качествата и странностите, които се приписват на Атила и в древността са били приписвани на магия. Например това, че можел по едно и също време да бъде на две различни места, една част от него да стои винаги в харема, а друга да воюва непрекъснато, да бъде едновременно на изток и на запад.

Какво не знаят българите за своите корени и своите предци?

Не знаем почти нищо, защото сме жертви на многовековна пропаганда и опит да бъдем обезличени, претопени и унищожени. Днес ние гледаме нашите предци през погледа на чуждите хронисти. Учените са допринесли не малко за това. Аз се опитвам да накарам българите да погледнат с очите на своите предци, да ги разберат, харесат и обикнат. Днес ние изучаваме историята на българите, все едно те са ни чужди. Това е започнало още след приемането на християнството, когато българите християни граматици пишат за своите бащи и дядовци като за езичници и варвари. Те стават по-византийци от византийците и говорят за достойните си предци с презрение и високомерие. Ние знаем нашата история така, както са я описали враговете ни. За съжаление имам чувството, че същите тези врагове днес я преподават в българските училища. Това предизвиква отвращение в децата ни, те не се интересуват и не знаят историята ни, смятат я за скучна и я изучават по задължение. Смятам, че една от моите мисии е да събудя интереса на младите хора към това кои са, какви са били техните предци и чии наследници са. Всеки българин трябва да уважава предците си, да обича историята си, за да може да се нарече човек. За да живеем пълноценно днес, трябва да знаем кои сме и къде са корените ни. И само така ще можем да се почувстваме свободни. В своите книги се опитвам да разкажа една различна история за българите, която не е съобразена само с историческите сведения, а извира от орендата. Аз съм тумир и искам да опиша историята на България така, че хората да не я възприемат само чрез буквите, а и чрез орендата и душата си.

Колко древен народ са българите?

Някои хора смятат, че сме един от първите народи, че шумерите са били българи, че ние сме създали първата цивилизация, градове, религия и социални общности. В продължение на много години се опитвам да възстановя родословието на българските кане. Сведенията за най-старите български династии се губят в древността. Първи доказателства за съществуване на български владетел са от 803 - 775 г. пр. Хр., канът се е наричал Българ, баща на кан Туимас. По-късно Атила е 70-ят български кан. Албури – бащата на Кубрат, е 85-ят български кан, като през това време има няколко династии на Дуло след Шумерската: Именска, Балтаварска, Хунска. Българската история по нашите земи също има четири или пет династии Дуло. Това ще разкажа в книгата си "България". В нея ще опиша по един коренно различен начин историята, която смятаме, че знаем и ще предложа нова гледна точка. Искам да накарам българите да се замислят и да разберат, че са тълкували превратно цялата ни история и не знаят почти нищо за владетелите ни. Разбира се, че България не е била създадена през 681 година, както сме учени и учат днес децата ни. Това е пълна глупост. Не може битка или подписване на договор да бъде считано за начало на някоя държава. Искам българите да научат истинската си история, да я знаят, помнят и да се гордеят с нея. А има с какво да се гордеем.

С какво можем да се поучим от прабългарите?

Понятието прабългари, което използваме, е неправилно. Всъщност прабългари не е имало. Нашите предци са се наричали българи. Няма смисъл да ги наричаме прабългари, защото от няколко хиляди години България не е преставала да съществува и народът ни неизменно е бил един и същ. Може да сме участвали в различни империи, но винаги сме били българи. Нашите предци са били хора на честта, доблестта и дълга. Те са били духовни и над материалния свят. Светът, който са изграждали, е бил антипод на западната цивилизация. За съжаление днес ние сме повече западни хора, отколкото българи, „светли глави“. Чрез книгите си искам да възродя българския дух, да прилаская душите на нашите предци, да им се извиня за това, че сме техни недостойни наследници.

В "Тангра" застъпвате много интересно виждане за индивидуализма – че той не е крайно негативна черта от българския национален характер, оформила се едва ли не заради комунизма и неговите последици, а е характерна за българите особеност от древни времена, която им е помагала да оцеляват и да се развиват. Обяснете тази своя теза.

Много хора смятат, че това, че не сме социални (групови играчи), е наша слабост и недостатък. Според тях затова България е на този хал. Те изтъкват този свръхиндивидуализъм като причина за нашата народопсихология. Аз не отричам това, но се опитвам да не давам оценки, да не казвам кое е добро и кое лошо. Според мен всяка слабост и недостатък могат да бъдат обърнати в силни страни. Именно благодарение на тази наша затвореност и нежелание да бъдем част от „матрицата“ ние сме оцелявали, преживявайки чумни епидемии, масови изтребления и опити да бъдем унищожени физически. Смятам, че бъдещето принадлежи на едно общество, което ще бъде изградено не от последователи, от винтчета и гайки, не от електорат, а от личности, свръхиндивидуалисти. От хора, които няма да се удавят в океана на глобалния свят, а ще успеят да създадат свои острови (оазиси). Според мен българите са хората, които могат да запознаят човечеството с тази епоха, наречена още Епохата на Водолея. В нея хората ще бъдат осъзнати, ще изповядват лична религия и Път.

Наистина ние не сме предразположени да живеем в социално, матрично (западно) общество. Това обаче е слабост днес, а утре ще ни помогне да създадем новия свят. Жалко е, когато се опитваме да бъдем каквито не сме, да търпим униженията и обидите на хора, които са малко повече роби от нас.

Разбира се, че комунизмът и „турското робство“ не са ни виновни за нищо. Тях много обичат да ги използват хора, които са недостойни и така те оправдават своята незначителност. Смятам, че няма за какво и пред кого да се оправдаваме и това не ни помага с нищо.

Какво ни пречи, за да сме щастливи и успешни като народ днес?

Според мен един народ, колкото по-малко матричен е, за толкова по-нещастен се смята от матричните народи. Не е възможно народ да бъде щастлив. Има два вида щастие. Първото щастие е като блян и химера, като нещо, което цял живот преследваме и към което се стремим. Това щастие обикновено ни е вменено и излъчено от „матрицата“, то е свързано с преживяване на някакви емоции. Другото щастие е истинското, това е състоянието на щастие. Аз съм щастлив човек и цял живот съм бил такъв, защото не се опитвам да преживея емоцията на щастие, а живея според състоянието на щастие. Българите първо трябва да се научат да бъдат щастливи, да се опознаят, за да се приемат, харесат и живеят в мир със себе си. Едва след това България може да стане едно по-добро за живеене място. България може да се промени само отвътре, като се промени всеки българин и това не може да стане нито с политика, нито със закони, нито с репресия. Чрез моите книги се опитвам да покажа на българите пътя за тази промяна.

Защо смятате, че човек "става" българин, а не просто се ражда такъв.

Моят Път е свързан с това всеки българин да възприема себе си като завършено, възвишено, духовно същество. Той трябва да бъде човек, изучаващ себе си, навлизайки в най-съкровените си същности. Българите биха могли да бъдат специални, само ако го поискат горещо. На този свят нищо не се дава даром, а всичко се постига с цената на лишения и борба. Когато говоря за българите, аз нямам предвид родените в България, а тези, които чрез живота си са постигнали ниво на духовна будност, чистота и извисеност.

Аз съм обнадежден, защото в последно време все повече хора четат книгите ми и виждам в тях стремеж да бъдат истински българи, да са задълбочени, сериозни, отговорни, хора на дълга и честта. Те се опитват да осмислят живота си, да му придадат дълбочина. Възхищавам се от тяхната борба и съм сигурен, че само хора, които са постигнали тази промяна в себе си, могат да възродят България.