Прокурори: Предложенията на Христо Иванов за съдебния закон имат погрешен фокус

Цацаров предлага спиране на автомобил, ако не се плати глоба за пътно нарушение

Отнемане на регистрационните табели или спиране на МПС-то до заплащане на нарушението на пътя предложи главният прокурор Сотир Цацаро...

Прочети повече

Това се посочва в становище на Асоциация на прокурорите по повод обявените от министъра на правосъдието Христо Иванов в края на май месец предложения за промени в ЗСВ, предаде БГНЕС.

Становището отразява обобщения резултат от представените писмени мнения, както и изразените позиции на членовете на АПБ по време на проведената Национална конференция "Прокурорите и реформата на съдебната власт".

Прокурорите се обявяват за необходимостта на първо място да се осъществят промени в процесуалната законодателност и в частност на Наказателно-процесуалния кодекс, както и на Наказателния кодекс, законите за МВР, ДАНС и митниците и ДОПК и едва на последно място да се предприеме реформиране на структурните звена на съдебната власт и начина на тяхното управление. Според държавните обвинители, чрез промените в НПК ще се опрости доказването на престъпленията и в същото време, ще се гарантират и законните интереси на страните по делата.

"Предлаганата нова структура на управленския орган Висш съдебен съвет няма да реши най-съществените проблеми, които са пряко обществено осезаеми (бавното и мудно правосъдие, ненужните формалности по доказване на престъпленията, ангажирането на прокуратурата с несвойствени дейности и т.н.). Ако съставът на ВСС се раздели на две колегии, това ще повиши ли разкриваемостта на престъпленията; ще облекчи ли доказването на тяхното авторство; ще деформализира ли бавната и протяжна досъдебна и съдебна процедура; ще даде ли възмездие на пострадалите лица и ще гарантира ли справедливо заплащане на прокурорския труд? Към преодоляване на горепосочените проблеми няма да допринесат и останалите генерални идеи, залегнали в законопроекта: връщането на модела на непостоянно действащ ВСС; промени в режима на командироването на магистратите; въвеждането на широк спектър от обстоятелства (дори и лични), които магистратите трябва да декларират, включително и за които да бъдат проверявани; възможността министърът на правосъдието да предлага ръководители на различните прокуратури и т.н.", подчертават от АПБ.

Прокурорите изброяват и 11 момента, които определят като "смущаващи" в текстовете на предложения от МП ЗИДЗСВ:

ВСС избира председател на СГС

Избор на председател на Софийски градски съд (СГС) е първа точка в дневния ред на Висшия съдебен съвет (ВСС) за заседанието му в сряд...

Прочети повече

Не е ясно какво налага предложената промяна на принципа на разпределение на делата в прокуратурата. Няма логика в прокуратурата, която е орган на съдебната власт толкова, колкото и съдът, разпределението на делата да се извършва по различен механизъм.

Дискриминационен подход при начините на сезиране на Конституционния съд от съда и прокуратурата. Предлаганата промяна съдържа послание, че прокурорите са юристи с по-ниско ниво знание и не заслужават да им бъде дадена аналогична с тази на съдиите възможност, когато констатират противоконституционност на закон, да могат да сезират КС.

Разделянето на ВСС на две колегии е модел, който може да се въведе само от Велико Народно събрание. Самите автори на проекта също съзнават, че предложението им е противоконституционно, ако не бъде прието с промяна на Конституцията от ВНС. Абсолютна несправедливост е разпределението на политическата квота между двете колегии – в съдийската тя да е от пет члена, а в прокурорската да е от шест члена. Това засяга суверенитета на съдебната власт и е явна демонстрация на бъдещите амбиции за изолиране на прокурорската институция от съдебната система.

Предложението за връщане на модела с непостоянно действащ ВСС е промяна, която вместо новаторска е ретроградна. Този модел бе отречен преди 8 години, а и накърнява независимостта на магистратите и възможността им да вземат решения по вътрешно убеждение.

Предложението за въвеждане на помощни комисии към двете колегии на ВСС е на практика изземване на правомощията на членовете му. Освен това крие рискове от създаването на объркване в организацията на работата на отделните прокуратура и съдилища, от които ще бъдат изпратени членовете на комисиите. Налице е и реална опасност от зависимост на членовете на тези комисии.

Близнашки: Опитват се да приватизират съдебната реформа

Когато нещата опират до Конституцията не мога да мълча. Министърът на правосъдието Христо Иванов се опитва да изнасили Конституцията. ...

Прочети повече

Дискриминационен подход за номиниране на главен съдебен инспектор. Това се съдържа в предложението за такъв да може да се избира магистрат, с минимум 10 годишен трудов стаж като съдия, но не и като прокурор. Предложението за закриване на Върховната административна прокуратурата е стъпка към погазване на Конституцията.

Необходим е допълнителен и задълбочен анализ на предложението за отпадане на предварителните проверки от сферата на прокурорската компетентност. Ограничаването на командироването до срок от шест месеца и включване на допълнителна процедура по вземане на становище от ВСС, ще направи този институт неефективен. Промяната не държи сметка каква е реалната цел на командироването – да се осигури, а в някои случаи – дори при спешност, изпращане на магистрат на конкретна длъжност поради служебна необходимост.

Изцяло противоконституционно е предложението да се позволи на министъра на правосъдието да предлага назначаване на ръководители на прокуратурата.

Целият режим на деклариране на факти за имущественото състояние на магистратите и подлагането им на проверки крие презумпция за корупционно поведение. Стига се до крайности по отношение на фактите, подлежащи на деклариране, което погазва правото на неприкосновеност на личния живот. Създават се и предпоставки за проверки по анонимни доноси.

В заключение от Асоциацията на прокурорите посочват, че становището е израз на убеденост, че чрез конструктивен диалог и с общи усилия ще се намери правилният път и верните решения, за да се постигне оптимален резултат, което би било успешна крачка напред в развитието на съдебната реформа.