Парламентът призна "масовото изтребление" на арменците

Българското народно събрание признава масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915 - 1922 година и обявява 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви.

Това решение беше прието от 43-тото Народно събрание със 157 гласа "за", 37 против и нито един въздържал се, предаде БГНЕС.

От първоначално предложения от "Атака" проект за решение отпадна думата "геноцид", която беше заменена от думите "масовото изтребление".

От предложението на "Атака" отпадна и позоваването на две конвенции на ООН.

Веднага след приемането на решението в окончателния му вариант депутатите станаха на крака и почетоха с минута мълчание жертвите на масовото изтребление. В този момент депутатите от ДПС напуснаха залата и не запазиха минута мълчание заедно със своите колеги.

"Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915 - 1922 година е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи. Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви".

Това гласи целият текст, който бе окончателно приет в Народното събрание. От първоначалния вариант, предложен от "Атака", отпадна изречението: "Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации - Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948) и Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968).

В окончателно приетия текст след изречението "България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на република Турция и приветствува диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина" отпадна друго изречение, което гласи, че България "се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепа на този диалог".

Отпадането на позоваването на двете конвенции на ООН стана по предложение на Красимира Ковачка от БДЦ и бе подкрепено от съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев. Срещу отпадането се обявиха вносителите от "Атака", като според Чуколов целта тези конвенции да отпаднат от решението е наследниците на изтребените арменци да не могат да правата си заради престъпленията. "По този начин казваме на потомците, че те по никакъв начин не могат да търсят своите права. Знам, че се опитвате да омекотите реакцията от турската държава, но това означава, че се съобразяваме с Турция", каза Чуколов.

"Оставете настрана международно-правната терминология. Борим се за това да призовем Турция и Армения да останат очи в очи с истината. Не намесвайте компенсации, защото ще ви отговорят, че терминът "геноцид" е въведен след 1915 и не можете да го използвате. Гласувайте за истината, е на за правни понятия", призова в отговор на това твърдение Радан Кънев. Чуколов пък му припомни изказване от трибуната по време на дебатите на неговия колега от РБ Борис Стамиров.

Стамиров се възпротиви на замяната на думата "геноцид" с "масово изтребление" и цитира резолюцията на Европейския парламент, подкрепена от всички партии, в която ясно и категорично се използва думата "геноцид". В този дебат се включи и председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той обяви, че ГЕРБ е отговорна партия и се стреми да запазим както суверенитета, така и да бъдем "добри съседи с всички държави, които са на територията, на която се намира България".

Вижте всички последни новини от Actualno.com