Над 85 пенсионери и безработни се издържат чрез данъците и осигуровките на 100 работещи българи
4250
Над 85 пенсионери и безработни се издържат чрез данъците и осигуровките на 100 работещи българи. Това става ясно от анализ на Националния осигурителен институт за състоянието на осигурителната система през 2014 г.
Според НОИ коефициентът на възрастова зависимост през 2014 г. е бил 79,4%. Това означава, че всеки 100 работещи са осигурявали пенсиите на почти 80 пенсионери. 78 от тях са с пенсии за осигурителен стаж и възраст, другите 2-ма са с инвалидни, съобщава "24 часа".
С добавянето на безработните коефициентът вече става 85,5%.
И при двата коефициента обаче има подобрение спрямо 2013 г., отчита в анализа си осигурителният институт. Причината е, че през 2014 г. са намалели както пенсионерите - с 14 хил. души, така и безработните.
Повишението на заетостта дори донесло преизпълнение на приходите от осигуровки с около 60 млн. лв.
Два пъти по-малко нови работещи българи влизат на пазара на труда спрямо 14 г. по-рано, показва още анализът на НОИ. Според данните през 2001 г. коефициентът на заместване е бил 124. Това означава, че на мястото на всеки 100 излизащи в пенсия е имало 124 младежи, готови да започнат работа. През 2014 г. за всеки 100 излизащи в пенсия българи на пазара на труда са се появявали 62-ма младежи.
30,2% от българите през миналата година са били над 65-годишна възраст, показват цифрите в документа.
От този коефициент са изключени децата под 15 години.
Животът в пенсия продължава средно 21,2 г.,сочат данните. Най-дълго пенсия получават работещите в първа категория труд като миньорите - 25,9 г. Повече е продължителността на изплащане само при инвалидните пенсии поради трудова злополука - 33 г.
Средната възраст на пенсионерите през миналата година пък е била 72,3 години. Пенсията стигнала 57,9% от заплатата
До 57,9% от размера на нетния среден осигурителен доход е стигнал средният размер на пенсията, пише в анализа на НОИ за състоянието на осигурителната система през миналата година. Средният осигурителен доход се формира от заплатите, върху които реално се внасят осигуровки.
Сравнението обаче е спрямо заплатите, след като от тях са извадени данъците и осигуровките. Според НОИ то било по-коректно, защото пенсиите не се облагат с данъци. Увеличението на тази коефициент е с 0,1% спрямо 2013 г.
С толкова е увеличен и коефициентът на заместване спрямо брутния размер на заплатите. Тук обаче пенсията замества едва 45,4% от заплатата.
310 лв. е бил средният размер на пенсията през 2014 г., показва анализът на НОИ.
Това било увеличение номинално с 5,5% спрямо 2013 г. Всъщност заради дефлацията през миналата година пенсиите са нарастнали със 7,1%, сочи анализът на осигурителния институт.
20,6% от пенсионерите, или почти 450 хил. души, са вземали минималната пенсия от 154 лв. Имало обаче намаление на броя на хората на минимална пенсия. Около 2% пък са пенсионерите, които са били ограничени от тавана от 840 лв.
Според НОИ коефициентът на възрастова зависимост през 2014 г. е бил 79,4%. Това означава, че всеки 100 работещи са осигурявали пенсиите на почти 80 пенсионери. 78 от тях са с пенсии за осигурителен стаж и възраст, другите 2-ма са с инвалидни, съобщава "24 часа".
С добавянето на безработните коефициентът вече става 85,5%.
И при двата коефициента обаче има подобрение спрямо 2013 г., отчита в анализа си осигурителният институт. Причината е, че през 2014 г. са намалели както пенсионерите - с 14 хил. души, така и безработните.
Повишението на заетостта дори донесло преизпълнение на приходите от осигуровки с около 60 млн. лв.
Два пъти по-малко нови работещи българи влизат на пазара на труда спрямо 14 г. по-рано, показва още анализът на НОИ. Според данните през 2001 г. коефициентът на заместване е бил 124. Това означава, че на мястото на всеки 100 излизащи в пенсия е имало 124 младежи, готови да започнат работа. През 2014 г. за всеки 100 излизащи в пенсия българи на пазара на труда са се появявали 62-ма младежи.
30,2% от българите през миналата година са били над 65-годишна възраст, показват цифрите в документа.
От този коефициент са изключени децата под 15 години.
Животът в пенсия продължава средно 21,2 г.,сочат данните. Най-дълго пенсия получават работещите в първа категория труд като миньорите - 25,9 г. Повече е продължителността на изплащане само при инвалидните пенсии поради трудова злополука - 33 г.
Средната възраст на пенсионерите през миналата година пък е била 72,3 години. Пенсията стигнала 57,9% от заплатата
До 57,9% от размера на нетния среден осигурителен доход е стигнал средният размер на пенсията, пише в анализа на НОИ за състоянието на осигурителната система през миналата година. Средният осигурителен доход се формира от заплатите, върху които реално се внасят осигуровки.
Сравнението обаче е спрямо заплатите, след като от тях са извадени данъците и осигуровките. Според НОИ то било по-коректно, защото пенсиите не се облагат с данъци. Увеличението на тази коефициент е с 0,1% спрямо 2013 г.
С толкова е увеличен и коефициентът на заместване спрямо брутния размер на заплатите. Тук обаче пенсията замества едва 45,4% от заплатата.
310 лв. е бил средният размер на пенсията през 2014 г., показва анализът на НОИ.
Това било увеличение номинално с 5,5% спрямо 2013 г. Всъщност заради дефлацията през миналата година пенсиите са нарастнали със 7,1%, сочи анализът на осигурителния институт.
20,6% от пенсионерите, или почти 450 хил. души, са вземали минималната пенсия от 154 лв. Имало обаче намаление на броя на хората на минимална пенсия. Около 2% пък са пенсионерите, които са били ограничени от тавана от 840 лв.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Росита Илкова
Етикети: НОИ застраховка работещи
Предишна
