Изоставаме в целите за образование на ЕС

През 2013 г. България успява да постигне 12,5% дял на преждевременно напусналите образователната система. Година по-късно обаче процентът се качва до 12,8%, а за да се постигне целта след пет години той трябва да падне с близо 2%.

Танев: По-важни от учебниците са учителите

Нови учебници може да има само след приемането на новия Закон за предучилищното и училищно образование. „На първо място е законъ...

Прочети повече

Според данните на Евростат през 2011 г. делът на преждевременно напусналите образователната система е 11,8%, през 2012 г. се качва на 12,5%, а през 2013 г. остава на нивото от 12,5%.

По данни на Евростат, през 2014 г. 12,8% от мъжете и 12,9% от жените у нас между 18 и 24 години са напуснали преждевременно образователната система. Интересното е, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която броят на момичетата, напуснали училище, надвиша броя на момчетата за миналата година.

Стратегията Европа 2020 трябва да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, която следва да „осигури високи нива на заетост, производителност и социално сближаване”. Всяко правителство заложи национални цели в определени области, като ЕС заяви, че ще съблюдава за достигането на таргетите. През 2011 г. България описа в Националната си програма за реформи мерките, които предстоят за изпълнение на целите в сектор „образование”. Предвидени бяха мерки за засилване ролята на предучилищната подготовка, превенцията на ранното напускане на училище и създаване на стимули ли за завършване на висше образование. Според статистиката на Евростат обаче страната ни по-скоро върви в обратната посока, що се отнася до ранно напусналите училище.

Като цяло спрямо 2006 г., през 2014 г. процентът на напусналите образователната система във всички страни-членки намалява, отбелязват от Евростат. За България относителния дял на младите хора между 18 и 24 години, напуснали училище през 2006 г., е 17,3% при средно за ЕС 15,3%.

Образователният министър със специален съветник по ромските въпроси

Основният проблем на образованието е невключването на много деца, основно от ромски произход, които не знаят български. Друга важна зад...

Прочети повече

За миналата година най-ниски са стойностите в Хърватска (2,7%), Словения (4,4%), Полша (5,4%), Чехия (5,5%) и Литва (5,8%). Същевременно обаче в страни като Испания (21,9%) и Малта (20,4%) делът на младите хора, които не учат или не са в период на трейнинг, е почти двойно по-голям от този в България.

Що се отнася до делът на на 30-34-годишните със завършено висше образование, през 2014 г. за България той е 30,9%. Нациналната цел е до 2020 г. той да бъде до 36% при заложена цел средно за ЕС от 40%.

Според статистическите данни е голяма разликата между жени и мъже сред висшистите у нас. В възрастта между 30 и 34 дамите с висше образование за миналата година са 39%, докато мъжете са 23,4%.

Все пак като цяло имаме растеж на висшистите в България, а страната ни е средната на таблицата спрямо останалите европейски държави. През 2013 г., по данни на Евростат, делът на завърилите висше образование у нас е 29,4% докато през 2006 г. е бил с около 7% по-нисък – 23,2%.

С песни, пейзажи и хиляди левове държавата върнала 10 студенти от чужбина

Служители от Агенцията по инвестициите и Агенцията по заетостта изпълняват подплатена с пари от Европа идея – да връщат български...

Прочети повече

Евростат отново отбелязва, че се наблюдава подобрение на завършилите висше образование между 30 и 34 години във всички държави-членки. За миналата година повече от половината население в тази възраст в Литва (53,3%), Люлсембург (52,7%, Кипър (52,5%) и Ирландия (52,2%) са висшисти. В доланата част на таблицата са Италия (23,9%) и Румъния (25%).