Излязохме от Топ 10 на държавите с най-много жалби и осъдителни решения на ЕСПЧ

Съдът публикува своя годишен доклад за 2014 г., съгласно който държавите с най-голям брой осъдителни решения, установяващи поне едно нарушение на Конвенцията са Русия (122 решения), Турция (94), Румъния (74), Гърция (50) и Унгария (49).

Съмнения за конфликт на интереси при избора на български съдия в ЕСПЧ

Служебният вицепремиер и министър на правосъдието Христо Иванов попадна в неприятна ситуация. Този път причината е съставът на Комиси...

Прочети повече

В тази класация за 2014 г. България се нарежда на 12-о място с 18 осъдителни решения, установяващи поне едно нарушение на Конвенцията. Години наред страната ни заемаше между 7-о и 9-о място в тази класация.

България има напредък и по критерия брой висящи жалби, разпределени на съдебен състав, като се нарежда на 16-то място с 969 жалби, чакащи за разглеждане, след като дълги години бе неизменно в челната десетка на класацията.

Към 31 декември 2014 г. по-голямата част от висящите дела пред ЕСПЧ са били срещу Украйна (19,5%), Италия (14,4%), Русия (14.3%) и Турция (13.6%), сочи годишният доклад на ЕСПЧ.

На традиционната си годишна пресконференция на 29 януари т.г. председателят на ЕСПЧ Дийн Шпилман направи равносметка за изминалата 2014 година, като посочи, че Съдът е затвърдил напредъка, постигнат през 2013 г.

МП подготви критериите за избор на съдия в ЕСПЧ

Министерството на правосъдието е публикувало проект на заповед за определяне на критериите, на които трябва да отговарят кандидатите ...

Прочети повече

Той отбеляза, че общият брой на висящите жалби пред ЕСПЧ възлиза на 69 900, което е с 30% по-малко в сравнение с края на 2013 г. (100 000 висящи жалби). Работните методи, приети след влизането в сила на Протокол № 14, са се оказали ефективни, по-специално системата „едноличен състав“ и въвеждането на отделение с функции да филтрира жалбите.

Въпреки значителния спад на висящите за разглеждане жалби през 2014., председателят на Съда изрази загриженост по отношение на обема на повтарящи се случаи, които представляват повече от половината от всички висящи дела и подчерта необходимостта всяка държава членка да гарантира, че ендемични проблеми са били решени на национално равнище в съответствие с принципа на субсидиарността.