Галактион, Неофит, Гавраиил - официалните кандидати за нов патриарх на България

Малко преди да стане ясен изборът, митрополит Йосиф съобщи, че ако днес до полунощ не се изберат другите двама кандидати, може да няма избор за патриарх следващата неделя (24 февруари).

Няма ли трима кандидати до полунощ, след седмица няма да има избор за патриарх

Има реална опасност изборът на нов български патриарх, който трябва да се състои следващата неделя (24 февруари). Това може да стане, а...

Прочети повече

Връзките с Държавна сигурност

Само преди по-малко от година Комисията по досиетата съобщи, че 11 от общо 15 членове на Светия синод са били сътрудници на Държавна сигурност. Освен Галактион и Неофит е бил сътрудник на ДС под името агент Симеон. Единствено митрополит Гавраиил не е сътрудничел на службите според Комисията по досиетата, но игуменът на кюстендилското село Ковачевица Касиян твърдеше, че ДС го е разпитвала за неща, за които е говорил само с Гавраиил. Според Касиян това означава, че и Гавраиил е бил близък със службите. Официално обаче това не е потвърдено.

Митрополит Гавраиил

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16 юли 1950 г. в гр. София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница.

През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там на 27 декември 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений - викарий на Софийския митрополит, който на "Възнесение Христово" 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника "Свети Дух" същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира "Св. Петка". През 1984 г. завършва задочно Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим.

С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие "Св. св. Кирил и Методий" в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000-годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си в България, от 1991 г. до м. октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква - против разколническите действия на т. нар. "алтернативен синод". На 19 октомври 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата "Макариополски" и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21 януари и 28 януари 2001 г. е съответно избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.

Митрополит Неофит

Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945 г. в гр. София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит). На 15 август с. г. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" и за йеромонах. От 30 септември 1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 01 януари 1981 г. до м. декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 08 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 01.07. с. г. Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до м. януари 1992 г. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски". На 27 март 1994 г. е избран, а на 03 април с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Към момента Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.

Митрополит Галактион

Настоящият Старозагорски митрополит Галактион е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен, Пазарджишко със светско име Георги. След завършване на основното си образование в родното му село през есента на 1963 г. постъпил в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" - гара Черепиш, Врачанско.

На 12 юли 1969 г. приел монашеско пострижение в Мъглижкия манастир "Св. Николай", извършено от Старозагорския митрополит Панкратий. С негово благословение бил изпратен на едномесечно послушание в Бачковската света обител, където на 27 юли 1969 г. бил ръкоположен в йеродяконски чин от своя духовен старец блаженопочившия Браницки епископ Герасим. С решение на Св. Синод и благословение на митрополит Панкратий бил изпратен на едногодишно монашеско попълнение и послушание в Рилския манастир - от август 1969 г. до септември 1970 г.

На 28 септември 1970 г. бил ръкоположен в йеромонашески сан в Бачковската света обител от Браницки епископ Герасим, игумен на манастира. След 40-дневен клирически стаж в светата Бачковска обител митрополит Панкратий го назначил за ефимерий в Мъглижкия манастир "Св. Николай" (1 ноември 1970 г. - 30 юни 1976 г.). През този период той завършил Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски".

След завършването на висшето си богословско образование бил назначен за протосингел на Врачанската митрополия (1 юли 1976 г. - 30 септември 1978 г.). Специализирал в Московската духовна академия "Св. преп. Сергей Родонежски" - Сергиев Посад, Русия. След двегодишна аспирантура защитил докторската си научна работа при катедра "Пастирско богословие".

След това отново продължил да служи като протосингел на Врачанска митрополия (1 юли 1981 - 30 септември 1981 г.). По решение на Св. Синод бил изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия.

След завръщането му от Германия бил назначен за игумен на Рилската света обител (1 декември 1982 г. - 30 юни 1985 г.). От 1 юли 1985 г. до 16 юли 1986 г. е игумен на Бачковската света обител.

На 6 юли 1986 г., Неделя на всички български светии и ден на св. преп. Сисой Велики, по решение на Св. Синод и искане на блаженопочившия Видински митрополит Филарет бил хиротонисан в епископски чин с титлата Велички. От 17 юли 1986 г. до 5 юни 1987 г. бил викарен епископ на Видинския митрополит Филарет, след чиято кончина става викарий на Врачанския митрополит Калиник за периода от 16 юни до 30 декември 1987 г. С благословение и искане на Старозагорски митрополит Панкратий станал негов викарий от 1 януари 1988 г. до 1993 г. През 1993 г. и 1994 г. е бил депутат, народен представител от 27-и Старозагорски избирателен район от квотата на Съюза на демократичните сили - Царство България.

От 1 юли 1995 г. по решение на Св. Синод бил назначен за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" - София. Тази длъжност и това синодално послушание изпълнявал до избора му за Старозагорски митрополит през март 2000 г.

Единият кандидат за патриарх е ясен, търсят се още двама

Неведоми са пътищата Господни. Тази толкова характерна за християнската вяра фраза с пълна сила важи и при изборите за нов български па...

Прочети повече