А с бежанците накъде?

Така започна новата година - изправени сме пред поредната кризисна ситуация с бежанците в отсъствието на ясна перспектива за преодоляването й. Освен това се смрачава все повече и повече с всяко изминало изказване на всички политици, захващащи темата. Защото тя е непозната, болезнена, многоаспектна, объркана и далеч по-сериозна отколкото ни се представя, че е, и отколкото ни изглежда в настоящия момент.

Общините с бежанци ще получат субсидии за инфраструктура

Сериозни субсидии ще има за общините, които имат на територията си бежански центрове, както и за тези, които изпълняват интеграционни п...

Прочети повече

А бъдещият момент не е толкова далеч и ако не искаме да е още по-мрачен от днешния е най-важно по-бързо да осмислим ситуацията и да действаме, особено на фона на трагичните събития във Франция от 7 януари. Макар и да няма явна връзка между положението с бежанците у нас и общата терористична заплаха в Европа след така наречения вече "френски 11-и септември", тя е налице. И в двата случая става въпрос за общност от хора, изповядващи исляма, за попадането им в европейските общества и за тяхната интеграция, била тя провалена или просто отсъстваща.

Наистина е проблем, че няколко страни - в случая Германия, Австрия и Унгария, възнамеряват да ни върнат бежанци. Ситуацията налага българските компетентни органи да създадат допълнителен капацитет за настаняване на всички новодошли, което само по себе си изисква още средства и работа. При това на фона на очакваната нова бежанска вълна от Сирия.

Проблем е и, че се очакват много нови бежанци, особено със затоплянето на времето. Такава е реалността - България е само на 2000 км от Сирия, като ни дели единствено Турция. Освен това странатa ни е външна граница на ЕС и основна транзитна държава за бежанците, бягащи от зловещия конфликт в Сирия, обхванал и части от Ирак. Честно казано, към момента е трудно да избягаме от тази реалност, но можем да намерим начин, или поне да се опитаме да я контролираме и да действаме така, че тя да не накърни националните ни интереси и сигурност. А това за съжаление продължава да представлява огромно бреме за българските власти.

Най-сериозният ни проблем обаче е друг. Той не е свързан с тези две конкретни трудности, те просто произтичат от него. Дали поради целенасочено неглижиране на ситуацията с бежанците или не, той се състои в липса на далновидност, липса на кадри, липса на стратегия и логично, липса на резултати що се отнася до темата.  

Кметът на Харманли настоява за лагер от затворен тип за бежанците

Напрежение в Харманли заради бежанския център. Там вече има 1900 души при капацитет от 3500 места. Заради бежанците кметът на Харманли...

Прочети повече

Никой работещ в структурите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) не се е самозаблуждавал, че потокът на бежанци от Сирия, отскоро и от Ирак (да не говорим, че у нас влизат и много бежанци от Афганистан заради изтеглянето на американските войски от страната), ще спре. Той беше леко намалял през лятото, след което през септември отново се възобнови. От друга страна няма нито един сигнал, че Ислямска държава е започнала да губи позиции в двете близкоизточни страни и че положението в тях се подобрява. Напротив, бойците на организация там градят държава с пълна сила и с нищо не са показали, че възнамеряват да се откажат от плановете си за възкресяването на халифата. В същото време хуманитарната ситуация в Сирия е особено критична и ще продължи да се влошава, с което бежанският поток от там логично ще нарасне.

От друга страна, за работещите в сферата не е никаква изненада, че европейски страни възнамеряват да ни върнат бежанци. По силата на регламента „Дъблин” те подлежат на връщане, ако са подали молбата си за закрила в България.

Така че всичко се свежда до прогнози и стратегически решения и действия. Въпреки че проблемите са пред очите ни, прогнози не се правят, действия не са предприемат и решения не се взимат. Затова и се стига до нови кризи и за пореден път сме принудени да гледаме кахърните лица на управляващите и хората по високите етажи в йерархията на компетентните органи. Българските граждани оставаме с впечатлението, че те сякаш не знаят точно какво да направят, сякаш не осъзнават колко е сериозен въпросът за бежанците у нас, а дори и да го осъзнават им е трудно да го разрешат. Малцина, повечето от които от неправителствения сектор, са онези, които разбират точно каква е ситуацията и имат идеи за нормализирането й, но са спънати от некомпетентност, политически игри, скандални назначения (назначаването на Никола Казаков за шеф на Агенцията за бежанците преди очакваната нова бежанска вълна, след като бе отстранен поради провала си да се справи с предишната е не просто скандално, а нагло и безогледно действие) и т.н.

Автор: Мария Николова

Проф. Константинов: Турция изнася бежанци в България

Българската армия трябва да пази границата ни от прииждащи бежанци. Франция и Англия вкараха своята армия в столиците си, когато има ну...

Прочети повече