100 интелектуалци искат НС да признае арменския геноцид
100 общественици, интелектуални и културни дейци призоваха Народното събрание да приеме декларация, която признава геноцида над арменците. Това стана ясно на съвместна пресконференция в Съюза на българките журналисти, който също стои зад идеята, предаде БГНЕС.
Всички те искат историческата истина да бъде призната от нашето правителство и парламент и лично са изпратили преди 15 дни декларацията си до премиера Бойко Борисов, председателя на НС Цецка Цачева, всички парламентарни групи и до президента Росен Плевнелиев. Проведени са разговори с председатели на ПГ на ГЕРБ, АБВ, ПФ, Атака, БСП и РБ, които заявили, че ще внесат декларацията за обсъждане и гласуване в НС.
Днес, освен 100-годишнината от геноцида над арменците, бяха отбелязани и 102 години прогонването на тракийските българи. Красимир Премянов, председател на Съюза на Тракийските дружества в България подчерта, че патриотизмът е отговорност за миналото, настоящето и бъдещето на всеки гражданин. Турската държава е прилагала масово насилие над братята арменци. Политическата конюнктура е в противоречие с патриотизма. Тя трябва да заяви, че българският народ е достоен и не се страхува да припомни за унищожението на тракийските българи и братята арменци. Нямаме нищо против турския народ, но държим турската държава да изпълни моралния си ангажимент към хората, нейната армия е нанесла огромна трагедия.
Иван Гранитски, директор на издателство "Захарий Стоянов" припомни, че на 24 април се извършва злодеянието, при което турската страна избива над 1 милион и 500 хиляди арменци. "Години преди този инцидент се провежда злодейска премиера-проба дали ще проработи геноцидът и това е извършено над тракийските ни българи", каза Гранитски. Той бе категоричен, че държавните мъже на България трябва да излят от летаргията и уплахата. "Папата призна геноцида над арменците, ЕС също, хубаво е и България да се присъедини към този въпрос. Ако сегашното турско правителство е решило да се откаже от заветите на Ататюрк, а те са, че модерна Турция няма нищо общо с Османската империя, е хубаво да се заяви. Тогава нищо не пречи да каже, че осъжда този геноцид, ако реши, че е последователен наследник на Османската империя, също може да го заяви и това е позиция. Става дума за прочитане на исторически факти, а не за повод за дрязги", поясни Гранитски.
От своя страна акад. Константин Косев поясни, че смисълът на протеста е поглед към бъдещето, такива зверства, които са извършвани в миналото повече да не се извършват. "Българските тракийци и арменците, каквото са преживели, е невероятно в историята. Длъжни сме да издигнем гласа си на протест, за да не се случва това в бъдеще. Убедени сме в това, че трябва колкото се може по-високо да издигнем нашия глас на протест, за да бъде чут навсякъде, където трябва", заяви Косев.
"Нямаме желание да оспорваме истината и да пренаписваме историята. Трябва да имаме морално извинение от страна на турската държава за зверствата, които са се случвали", изрази мнението си и председателят на СБЖ Снежана Тодорова.
Поетът Недялко Йорданов, който на днешната пресконференция беше сред публиката заяви, че обича арменците от дете и че те са братя на българите. "Ние сме си патили толкова много от турците, те също. Германия осъди престъпленията и действията на Хитлер, така турското правителство следва да се разграничи от това, което османците са вършили тогава", каза още Йорданов.
През нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Константинопол и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ. След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол и на други места, идва ред на арменското население и в турските провинции. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население между 18 и 45 г. предварително уж е мобилизирано за война и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства… Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост.
Оцелелите, спасили се като по чудо от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави. Част от тях намират подслон в България. Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г., по-късно така постъпва и синът му Борис ІІІ, както и правителството на Александър Стамболийски. През 1922 г. България отваря границата си и без колебание приема измъчените и останали без дом и имущество арменци, които се опитват да намерят спасение от кървавите турски отряди. Няколко десетки хиляди бежанци преминават през този период през родината ни, някои от тях се установяват тук завинаги, а други продължават към други държави.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Десислава Любомирова
Етикети: Арменски геноцид Народно събрание